ВЪПРОС 1:

Финансовата наука е част от комплекстната икономическа наука. По своята същност Ф са икономически отношения, к’о се проявяват чрез специфичен носител - парите, но не трябва да се отъждествяват механично с тях. Ф. най-често се разглеждат като парични отношения при набавянето на капитала на фирмата и неговото влагане в реални активи с цел увеличаване богатството на собствениците.

Под влияние на съвременния икономикс Ф. се свързват с изучаването на пазарите на капиталовите и паричните ресурси, с реализация на категориите и методите за стойностно оценяване на разнообразните финансови инструменти.

Всички ресурси на предприятието могат да се измерват посредством парични средства. На тази база ФМ на пред’то третира проблемите по рационалното придобиване на парични средства, разумното им влагане в имуществени форми, ефективното им управление и max на капитала на собственика. Мениджмъната на предприятието може да се разглежда като съвкупност от принципи с оглед достигане на максималния размер на богатството на собствениците му.

Във ФМ се прилага единен стандарт, а мерната единица е лева. Обект на управление е пред’то, но не като изолирана система, а като система активно взаимодействаща с околната среда. В резултат пред’то се променя под действието на външните ф-ри. Цялата съвкупност от външни ф-ри може да се третира като обкръжаваща среда в която функционира и с к’о си взаимодейства пред’то.

ФМ на пред’то е част от фирмения мениджмънт.

В широк аспект ФМ се третира като комплексен процес на придобиване и производително използване на стопанските ресурси на пред’то чрез прилагане на посредничеството на паричния еквивалент на стойността.

В тесен аспект ФМ третира процеси на осигуряване и влагане на финансови средства при съобразяване с изискванията за ефективност на базата на пряката връзка между възвращаемост на инвестираните активи и риска по тяхното придобиване и използване.

Фирмения мениджмънт на пред’то и в частност ФМ се реализира за постигането на конкретна цел. Тя се декомпозира на множество подцели.

Една от основните цели на предприятието е от икономическо естество. Целта на ФМ е max на на стойността на пред’то.

В условията на пазарна икономика обществената оценка се реализира на стоковия или капиталовия пазар и се определя от търсенето и предлагането на продуктите(услугите) или ценните книжа на предприятието.

Стойността Vп на пред’то е сума от величината на собствения капитал Кс и величината на финансовата му задлъжнялост. Пазарната стойност на дружеството е сума от пазарната стойност на корпоративните акции S и пазарната стойност на корпоративните облигации В. Основната цел на ФМ може да се представи по формулата: Vmax=S+B

Обичаен подход във финансовата теория при опр. на стойността на публичното дружество е да се реализира max стойност само на Кс. Общата цел на публичното дружество е max на цената на една акция.

ВЪПРОС 2:

Основите върху к’о се изгражда и функционира ФМ на пред’то в условията на пазарна икономика е т.н. бизнес схема.

Бизнес схемата на пред’то се третира в два аспекта - представя нейната конструкция и динамика – характеризира функционирането на пред’то.

В статичен аспект предмета ФМ се детайлизира чрез прилагането на системен подход като обекта се декомпозира на изграждащите го елементи.

Имуществените форми на пред’то се наричат активи и те са проявление едновременно и на неговите капитали. Под актив в икономическите стандарти на ЕС се разбира - ресурс, к’о е резултат от минало икономическо събитие, носител е на стопанска изгода и се намира под управление на ръководството на пред’то. Капиталите на предприятието определят икономическия му капацитет и се представят под формата на пасиви. Под пасив се разбира съществуващо задължение, к’о е резултат от предшестващо икономическо събитие и чието уреждане се води от пред’то на актив, носител на стопанска изгода.

Разгледаните компоненти като предмет на ФМ на пред’то се отразяват в счетоводния баланс, к’о служи за основа при разработването на проектния баланс и фокусира резултати от мениджърските решения в стопанската дейност. Тези компоненти характеризерат състоянието на пред’то в конкретна точка от t.

В динамичен аспект предмета на ФМ може да се детайлизира като се приложи функционален подход за анализиране на обекта - системата предприятие.

Под приходи като предмет на ФМ на пред’то се  разбира - нарастване на икономическата изгода по време на отчетния период под формата на въвеждане, подобряване на активите или намаляване на пасивите, което води до нарастване на чистата стойност на капитала на пред’то, отделно от увеличаване на дяловите вноски на собствениците.

Под р/ди като предмет на ФМ- намаляване на икономическата изгода по време на отчетния период под формата на извеждане, намаляване на активите или натрупване на пасиви, к’о води до намаляване на чистата стойност на капитала, отделно от дължимото на собствениците.

Основните субекти на ФМ на пред’то могат да се групират в три основни групи:

*Собственици на капитала - имат свои цели и мисия. Вземат решения по обединяване или разделяне на капитала в рамките на нови стопански единици

*Участници в управленската пирамида на предприятието - всеки от тях взема решения съобразно делегираните му права и поети задължения

*Участници от обкръжаващата среда- представители на законодателни органи, на органи на изпълнителната власт, на кредитори, партньори;

Всеки от разгледаните групи субекти участва в по-голяма или по-малка степен или указва влияние върху ФМ на П

ВЪПРОС 3:

Прилага се исторически подход. Финансите като част от икономическата наука минават през различни етапи на развитие , к’о се различават по качествената характеристика на стойностните и количествените методи зо оценяването и. Етапи:

1. Меркантилна (счетоводна) школа -  смята се, че човешкото общество е 1 цяло, което функционира като всички членове взаимно си оказват различни услуги. Всеки член заема определено място сторед качествата му. На тази основа стопанските взаимоотношения се свеждат до даване и взимане на услуги, чиято стойност е различна поради различните качества на членовете. Религията  определя стойността през ранното средновековие. Най-виден представител на 1 е св. Тома Аквински. Той разработил критерия за лихвените отношения с особеността, че представянето на продукта с парични средства само под формата на търговски кредити. Банковото кредитиране се отричало – църквата го осъжда. Аквински разработил първите методи за лихвените отчисления. Все още не са работили с традиционни показатели.

2. Финансова (индустриална) школа – началото на 18 – края на 19в. Развива се търговия, селско стопанство, занаяти. Производителността е ниска. Финансовите отношения се свеждат само до тарговското и банково кредитиране – лихварството. Появяна се първата машина – тъкачен стан. Конструира се и струга със супорт следва дървото се заменя с метал като инструмент, скок в производителността следва нарастването на финансовите взаимоотношения, занаятчиите искат кредити. Появява се парната машина следва нов източник на енергия. Занаятчиите се обединяват и съзникват фобриките, които искат пари. Банкерите съответно влагат в индустрията следва срастване на промишления и банков К. Жан Треншен разработил модела на сложно лихвените отчисления. Симон Стивън за улеснение разработва лихвени и анюнитетни таблици. Има преселване към сащ следва сблъсъци с индустриалци следва поява на застрахователното дело. Появяват се борсата и борсовото дело. 3. Икономикса се появяват 2 школи:

А) Маржинална школа (стойностна теория) – стойността е категория, която само произвежда под фактора полезност (стойността се отпределя от полезността на продукта за света).

Б) Маркс – стойността се формира от вложените ресурси и принадената стойност (неин източник е труда, който е генератор на печалба). Тези две школи дават тласък в развитието но финансовата теория. Търси се междинното А и Б. Набляга се на А. Ървин Фишър разработил теорема за определяне на реалният и номиналния лихвен процент, взима се впредвид инфлацията. Джон Кеимс въвежда критерий за ефективност на базата на нормата на възвръщаемост на К. Критерий за него е вход и изход паричен поток. Тази норма той свързва с дисконтовия %.

    Интегрирани методи на дисконтов анализ – разработват се модели за стойноста на парите във времето. Счетоводството и финансите започват да се разделят. Счетоводството приема независим период от време 1год а финансите – за стратегически по-големи от 1год и тактически 1год.

   Съвременно направление на Ф – оценката на 1 предприятие от Ф и СЧ гл. точка се различава. Сч прави се на база отчет, баланса служи за данъчно облагане, а Ф стъпват на тази оценка и гледат към бъдещето следва техните оценки се използват за взимане на решения. Момент на парич признаване (МПП) – отнася се към всички стойностни показатели (р-ди, п-ди) и се дели на МП възникване и МП изплащане. МПВ приема приходите и разходите като израз на парич еквивалент на стойността следва за счетоводството. МПИ обновява вход и изходящите парични потоци като .... обслужват Ф като наука и практичните дейност. Финансовата пазарна стойност(ФПС) спрямо счетоводната историческа стойност(СИС) СИС- гледа само стойността на придобиване, да се получават в историята на предприятието като за всяка год им се набавя амортизация. ФПС – гледа не само..., ами и бъдещата стойност.

ВЪПРОС 4:

В условията на стоково производство и пазарната размяна на продуктите. Публичните финанси(ПФ) са икономически отношения, които се реализират чрез специален инструмент пари, но те не бива да се отъждествяват. Те и златото имат опр матер – веществено съдържание и изпълняват специфични функции. Златото участва като стойносте еквивалент отдавна. Преди него размяната е била натурална, което е създавала доста пречки. Фактори за създаване на стойностен еквивалент:

- измерителят на стойността да бъде универсален за всички стоки;

- да притежава отределена потребителска стойност, к’о да го прави търсен. Златото е метал и трудно се пренася, мек и лесно се изтрива Þ губи част от потребителската и измерителната си стойност. Ето защо се създават парите – първо в монети, а после и книжен еквивалент, но тяхната стойност се измерва в Злато. Парите изпълняват някои стецифични функции:

1.Средство за измерв. на стойност на стоки и услуги Þ чрез тях се опр. цената им.

2.Платежно средство, т.е. срещу опр количество стока предоставяме определено количество пари и обратно.

3.С/во за обръщение, т.е. реализират размяната

4.С/ва за натрупване – чрез тях ние можем да натрупваме стойност в вид на стоки. Чрез четирите основни функции парите стават инструмент и средство за реализация на Ф отношения.

Разликата между пари и финанси:

П са възникнали вън и независимо от държавата. Ф възникват с възникването на държавата вътре в юридич. институция и обслужват нейните иконом отношения.

Две причини за създаване на д-вата като юрид. институция:

- защита от външ нападение

- да се обединяват различни индивиди, к’о са различни физич и психич следва създава се необходимост от орган, който да взима решения за общото благо на тази територия. Те са задължит за всички Þмного споровеÞ необходимост от създ на законодат орган, изпълнителен, полиция. 2- да създаде условие за ред и сигурност – вътр функция, социална. Лицата, заети в органите за отбрана, ред и сигурност, също се нуждаят от продукти и услуги Þ взима се 1 Ф реш – всички граждани са длъжни да отделят 1 десета от своя продукт за тези, които се грижат за реда. Адам Смит –“Това е 1 данък”. Първоначално е било в натур. форма или полагане на труд. Това се оказало неудачно и гражданите започнали да си плащат, че живеят в държавата. Парите отиват за тези.... но и между тях имало спорове Þнеобход. От п-пи за разпред. на събраните средства. Възниква 2 функция – разпределения и преразпределения на средствата. А Смит подчертава, че това са парвите ф-ии, чиито инструмент са пар. средства и досега те се реализират чрез тях. Освен социална държавата е започнала да изпълнява и фин ф-ии:

– умерена стоп дейност – изпълнява ф-ите, к’о не са по възможност или не са интерес на отд. Стоп. Еденици – ВиК, инфраструктура и търговски системи и др. – балансиран и бездефицитен бюджет – за да може юрид. институция да бъде на съвно със своите граждани, да не им отнема повече и да не им дължи това, к’о им се полага, т е да създава условия за стопанската дейност.

– неутрална и независима данъчна политика – к’о не променя позициите на стоп субект от полови, етнически, расови, религиозни и др потребности на индивида.    На съвр етап ф-иите на ПФ са се модификации и са Þ те:

1) фискална ф-ия – събиране на дан задължения от граждани

2) разпределителна – събираните средства се разпред по опр п-пи, прието от колективните органи за уп-ие.

3) управляващо регулативна – създ. средата, в к’о ще функционират стоп единици.

4) контролна – контрол в/у разпределението и ползването на средствата в съгласие с п-пите на колективния орган. Това са комплексни f-и на ПФ, к’о се различават на частни ф-ии:

1) фискална(данъчна) – регулиране на доходите на гражд чрез данъчна система

2) социална – подпомагане на соц слаби и инвалиди.

3) застрахователна.

4) кредитна – подпомагане на търг банки. 5) търговско-възпроизводствена и др – да търгува и сключва спогодби с др. държави за изравняване на своите стокови и пар баланси. Това определя глобална фин с-ма. Фин с-ма се разглежда в иконом и институционален аспект. В иконом аспект: *фискални отношения – свързани със събиране и разпред на данъците, формиране на държ бюджет и др.

*нефиск. отношения – не са свързани с нарастване. В институционален аспект:

*законод орган (нс) – приема закони, приема и утвърждава бюджет и респективно отчета по него.

*изпълнителна власт(МС) – внедрява законите в практиката като издава правилник,  извършва операт уп-ие на иконом и финансови отнош, разработва бюджет и поема ф-иите за неговото изпълнение.

*сметна палата – контролен орган на НС, к’о упражнява фин. контрол върху дейността на изпълнит власт(МС).

* Нац банка (БНБ) – изпълнява ф-иите по създ, контрол и регулиране на фин. с-ма финансира д-вата, регулира пар единица. Когато не може да се справи със своите задължения се назначава валутен борд(съвет)

* министерство на Ф - .... фин отношения, разработва и реализира план на държавата, фин звена на общините – данъци, митници, за соц подпомагане. Те изпълняват контролни фин ф-ии. 

ВЪПРОС 5:

В д-вата гражданите имат разл индивид потребности. Част от тях са общи, т е са присъщи на всички. Н-на за тяхното задоволяване се реализира колективно, т е от д-вата. На тази база всеки отделен индивии получ задоволяване на потреб в опр степен, к се нарича благо- степента на задоволяване на потребностите. Сащ икономист Масгрейв е създал п-пите за задоволяване на потреб и получ на блага и за целта е разработил класификация на н-на на финансирането на процеса на задоволяването на тези потребности. Той се разделя в 3 групи: 1 чисти публични потребности и блага – к могат да се задоволят на колективна основа, т е те не могат да се персонифицират – потр от отбрана, ф-ии по държ уп-ие, вътр ред първо се финансират колективно от държ бюджет. 2 смесени – те се персонифицират – здравеопазване, образование и дрÞ те се финансират и задоволяват по 3 начина:* на колективна база от б-та, * на пазарна основа – всеки плаща за своята потребност колкото иска да потребява, * от стоп единица – спонсорство. Кой начин ще се прилага зависи от икон съст на държавата – колко е пълна хазната. 3 мериторични и де... потребности. Демериторичните са с х-тер, к не е полезен и в някои случаи е вреден за отд индивиди. Поради тяхното отр влияние върху тях – физ или псих д-вата предприема стопански мерки за ограничаване на потреблението им – алкохол, цигари, хазарт и др. Стоп спирачка, к налага д-вата се нар акциз – налага се с допълнит данък с цел да се ограничи потреблението. Мериторичните са присъщи на отд групи индивиди – потребн от музика – рок, поп, опера и тн т , културна ф-ия, к може да се задоволява на пазарен или колект принцип, к зависи от пълнотата на хазната, т е др група е ощетена. При огранич бюджет се прил паз п-п т е всеки си плаща благото. Тези 3 гр потребности създават сложни стоп отнош и за да се реши проблема с тях се създава подход. Трябва да се отговори на ? – Какво, колко, за кого и как де се задоволява. Върху този подход оказват влияние собствеността и ф-иите на отд с-ми.   Държавата е макрос-ма. Пр-ията са стоп  единици. В д-вата ПФ са колективни, т е собствеността е общаÞприлагат се общи п-пи при задоволяване на потреб и произвеждането на блага. Д-вата работи като стоп с-ма на соц п-п. Той не означава печалба.  При стоп единици собствеността е персонална – на 1 или нняколко собственика. Това дава възможност да се работи на паз п-п. Критерият в този случай е доход. В този аспект функционирането на д-вата и стоп единици се различават по п-пите, к са заложени и критерия: 1п-п за функциониране на д-вата – икономич- чрез резултат БВП 2п-п свързан с държ ф-ии – безпристрастност и справедливост.  Може да се прилагат и др критерии и п-пи. Вагнер допълва п-пите в публичното стопанство с  т нар утилитарни критерии – за разл общество – максимизиране на дохода, съст на най-бедните, средните и висша класа. Разделението става чрез фин възможности и волеизявленията на гражд. Вагнер включва и паз п-пи – гражданите. Получ средства по опр индикатор част от събраните средства под формата на осигуровки. У нас и пенсиите все още се разпределят по този начин. За съжаление при здравеопазването този п-п липсва – от всички се удържа различно, но всички получават приблизително равно качество. Всички тези критерии намират място в бюджета. Изборът на бюджет е административен и политич п-с.

ВЪПРОС 6

Разходите на институцията д-ва трябва да се направляват и класифицират по различни п-пи. *от гл т на появата им във времето се делят на: - редовни – свързани с нормалното функциониране на държавата; - извънредни – появяват се  по различни причини – икономически, външни иконом условия, природни бедствия или военни обстоятелства. Извънредните р-ди се провокират от промяната в средата на д-вата или осигур на източници, от които се очакват бъдещи приходи, при разкриване на природни богатства. *вида им при създаването на актив: - производителни – при разходи за различни активи за нужди на д-вата – преки, когато създ актив за държ и косвени, к се създават условия за стоп дейност на частни лица; - непроизводствени – разходи, свързани с пряка консумация. В някои от случаите се възлагат държавни поръчки за внос на продукти. Това става при условия, к които се налага възстановяване на дефицита за уравновесяване на пазара така се  избягва изкуствено създадена дефицитна ситуация.; *разходи за собствени нужди или за други публични юридически лица: - за собствени нужди възникват вътре в д-вата; - за публични нужди се делят на: ~субвенция – ф-ма на подпомагане на публич институция с недостатъчни приходи; ~дотация – допълване на общия недостиг на фин средства, нук нямаше целево предназначение като в  субвенциитеÞможе да се отпускат за стоп и за нестоп цели;~субсидия – това е дотация с целево предназначение;~ трибути – плащания, к 1 политически зависима държава дава на друга;~ контрибуции – пар задължения, к се налагат от д-ва или д-ви победителки на победена д-ваÞ възниква след военни д-ия; ~ репареции – възниква след военни взаимоотношения и се считат за по-хуманна контрибуция, но пак д-вата победителка налага на победената заради нанесени щети или като форма на санкции за агресивно поведение.   Тези 3 групи разходи за целите на държ бюджет се групират по различни н-ни. За целите фир р-ди се групират на текущи и капиталови. За нашата бюджетна практика се групират по ф-ии: *общодържавни разходи: - заплати на паламента и правителството; - за наука (БАН); - за общи служби; *разходи за отбрана и сигурност: ~ преки – свързани пряко с поддържане на армията; ~ косвени – имат граждански характер – строителство и поддръжки на обекти, к в нормално време се използват от гражданите, а във военна обстановка стават военни обекти разходи за пътища и т н; - разходи за обществен ред и сигурност – разходи за съдебната система, полицията, затворите и др.; *образувание – прилага се смесения п-п за финансиране – бюджета + индивидуални приходи; * здравеопазване; * соц подпомагане и грижи – разходи за соц помощи.  Други групи:*жилищно строителство и благоустроиство;*почивно, културно и регионално дело;*икономически услуги;  *разходи за обслужване на държавния дълг.

Тази класификация обаче не е много подходяща, защото допуска преплитане на разходи, затова се предприемат поправки, за да се доближи до стандартите на ЕС. Източниците на държ бюджет биват два вида: външни и вътрешни, като към вътрешните влизат брутния вътрешен продукт и нац богатство, а към външните БВП на др държави и НБ на др държави. В ПФ основният източник е БВП. Той влиза в състава на т нар обществен продукт. Обществения продукт се дели на БВП и междинно потребление, като към БВП влизат чист ВП и амортизационни отчисления, а чистия ВП е изграден от нац доход и данъци. Общ продукт – това, което се произвежда в 1 д-ва за 1год. Осн източник за финансиране на бюджета е БВП. При неговото формиране негови части остават за стоп единици, но НД и данъците са частите, които финансират БВП. НБ е създадените и натрупаните общ блага, собственост на д-вата и нейните граждани. Към него се включват и самите граждани с личните, физически, психически или индивидуални качества. НБ се ползват за финансиране чрез: - приватизация – разпродаване на части или цели пр-ия на бълг или чуждестр физ или юрид лица.; - концесии – предоставяне на прир ресурси за временно ползване с цел стоп дейност на бълг или чужди лица. Финансирането става чрез заплащане на % от произведените стоки или чрез твърдо договорени суми; - изземване в полза ва д-вата на натрупани АО в стоп единици. Този н-н противоречи на паз х-р на взаимоотн у нае и не се прилага. Към него се пристъпва при прир бедствия или военна ситуация.; - разпродажба или залагане на златно – валутния резерв на страната. У нас се използва втория вариант като гаранция по междунар кредити. В периоди на инфл се преминава към разпродажба на части от резерва.; - събиране на ювелирни изделия, благород метали в полза на д-вата – използва се при специфични ситуации; - изземване от населението на имущ форми и полагане на труд в полза на държавата – днес почти не се прилага.  Външни източници: ползване на БВП на др д-ви: - предоставяне на кредит от др д-ви; - получаване на концесии за използване на прир ресурси от бълг стоп единици и ползването на продукти и услуги от външ пазар. Използва се под различни форми – пряка и косвена чрез данъчно облагане; - инвестиции от др страни; - заграбване на част от БВП чрез военни операции. По аналогичен начин се използва и НБ на др страни. Данъци. На съвременният етап има 3 осн форми на данъчно облагане(ДО): - порпорционална; - прогресивна; - дегресивно. В зависимост от н-на, по които се събират: - обложни; - безобложни; - патентни. В зависимост от обекта на ДО: - преки и косвени. Подоходното облагане се дели на облагане на физ лица и еднолич търговци и облагане на юрид лица.  Мита. 1 вносни; 2 износни; 3фискални; 4 покровителствени.Такси. Те са задължителни плащания и не зависят от имущ съст и платежоспособността на ползвателя. Събират се по пряк или косвен начин. Глоби. ; Външни източници – държ заеми. Ф пазари и Ф посредници. Ф посредници са междинно звено и изпълняват посреднически ф-ии между физ и юрид лица като собственици на пар средства и фин институции, най-често в роля на кредитори. Причини за възникването им: - наличие на голямо количество инф за реализиране на дад фин операция; - цената на тази инф и на сама фин операция. В ист аспект Ф поср  са се специализирали  в извършването на разл фин операции и на съвр етап могат да се абединят в 3 групи: 1. депозитни фин институции – специализирали са се в събирането на своб капитал. На съвр етап ТБ съчетават търг и депозитните оп-ии и в тяхн съотн формират доход на паз. Основа. Най-често извършват комплекс от ф-ии. Осн е депозитно-кредитната. 2. фин институции на договорена база – застрахователни компании, различни фондове. Характерно за тях е че те си осигуряват фин средства чрез изпълнение на фин операции или услуги. 3. др фин институции – разл фин къщи, които извършват сделки с ценни книжа , фин услуги като фючърсни сделки, хеджиране и инвестиране от и в полза на клиентите. Както търговските, така и фин пазари се класифицират: * в зависимост от срока на фин оп-ия: - парични – там се сключват сделки с фин инструменти със срок на падеж до 1 год., обмените бюра, пазари на съкровищни бонове, полици, депозити; - капиталови – извършват се оп-ии с дългосрочни фин инструменти – най-разпространените са ценните книжа във вид на акции и облигации със срок на падеж повече от 1 год. Те биват държавни и корпоративни. *според характера на фин инструмент: - дългови пазари – там се търгуват сключените договори за кредити, ипотеки, облигации; - пазари на ценни книжа – вкл на акции и рядко облигации; * законодателен регламент: - борсови – вкл се само фонд борси; - извънборсови – у нас няма такива; * момент на живота на фин инструмент: - първични – при които се извършва за пръв път продажбата на емисея  ценни книжа; - вторични – след първична сделка, всички останали се нар вторични или сделки на вторичния пазар.

ВЪПРОС 7.  инф за фин състояние служи на собственика, акционери или съдружници. Те са вложили капит в пр-ието и се интересуват какво става с него, на мениджърите, когато те са наети лица – чрез нея може да се определи наличието на проблемни области и ако има такива трябва своевременно да се предприемат действия, които да върнат пр-ието в равновесното си състояние. Има ситуации, при които пр-ието не чоже да се спаси като стоп- иконом с-ма, не може да се върне в равнов си положение. Финансовите оценки са необходими за опред предмета на дейност на пр-ието – непечеливши стоки и определяне на пазарна ниша. Наети специалисти и работници – те също се интересуват от оценката. Извън предприятието от оценката се интересуват и кредиторите, които не отпускат капитал, когато оценката е лоша, защото надеждата за неговото възвръщане е малка. Партньори в бизнеса – доставчици, дистрибутори, купувачи и др. Фин оценка представлява анализ на конкр фин иконо п-ри и синтез и взимането на реш за оценка- добро или лошо. Методи, които се използват: - сравнителен – сравнява се по величини; - структурен – намираме относителните дялове. Оценката на фин състояние на пр-ието се извършва на база приходи и разходи. При нея вниманието се насочва към източниците на средства, представени в пасива на баланса и веществена форма в актива на баланса. На базата на тези съотношения се дава оценка за разл фин състояния на пр-ието. Фин състояние се оценява от гл точка на наличие на свобод к-л: св к-л=собств к-л – дълготр активи. Величината на наличния своб к-л определя инвестиц възможности на пр-ието, а тази база възможностите му за растеж и развитие. Величината на наличния оборотен к-л(ОК)  ОК= КА – краткоср пасиви. Определя тактическите възможности на индивид  пр-ие, т е доколкото може да реализира нормална ПСД да сключва търговски сделки и оп-ии. Наличието на достатъчно количество ОК е предпоставка за нормална стоп дейност, а липсата му→ нарушена ликвидност. Фин маневреност  СФ = СК/ПК. На базата на тези показатели за оценка на състоянието във ФМ се прилагат 4 модела като еталони за сравнение, което трябва да се приемат като ориентири за 1 или друго състояние. 1. модел на много добро фин състояние: СК =160 – 140 = 20 ; ОК = 60 – 10 = 50; СФ = 160/40=4л. В случая СК → има фин източник за развитие на стратегията си. ОК → достатъчно за покриване на стоп дейност. Инд пр-ие може да придобива нови КА, да сключва сделки, договори, извършва оп-ии → свобода в тактически план. СФ → голяма е, може да се развива стратегия със СК или с ПК, тъй като има много СК. 2. модел на задоволително фин състояние: СК = 140 – 140 = 0; ОК = 60 – 20 = 40; СФ = 140/60 = 2,33; СК = 0 → може да се развива стратегията с ПК и да инвестира. Тук са наложащи инвестиции с 1-2 год х-тер. 3. модел на напрегнатото фин състояние: СК = 100 – 140 = -40; ОК = 60 – 30 = 30; СФ = 100/100 = 1; СК< 0 → няма средства; ОК > 0 → може да се развива тактическа дейност; СФ = 1 → няма достъп до дългосрочни външ фин средства, има достъп до краткосрочни такива → може да се развие стратегия, но няма много шансове. 4. модел на лошо фин състояние: СК = 80 – 140 = -60; ОК = 60 – 60 = 0; СФ = 80/120 = 0,66 → няма източници на фин средства. Единственото, което може да се направи: скриване – сливане с властни партньори ако се оправи до 1-2год излиза самостоятелно отново, ако не – фалира. Оценката в краткосрочен аспект.  Освен по баланса се прави и оценка в тактически период като тук влияеща в-на е ОК. Целта е да се взимат реш, които да доведат ОК>0.

ВЪПРОС 8 Показатели за оценка на финансово-икономическа дейност на ИП

Те дават действителен анализ на финасовото състояние на ИП. 5 групи:

 I.Показатели за ефективност- да характеризират способността на ИП, да генерира прихопди които да покриват разходите и на тази база ИП да носи доход на собственика. Съпоставят се печалбата и различните видове капитали като база и така се дава оценка от различни страни на стопанската дейност.

а) Показател за ефективност на инвестирания капитал /К_еик/

К_еик=П_н/К_и; к’о: П_н -нетна печалба,

К_и –инвестиран капитал.

При ползване на П_н се игнорират различни условия в стопанските икономики => могат да се сравняват ИП по различни държави. Показателят допълва характеристиката на инвестиционната активност. Служи за различни м/ународни иследвания - маркетингови /високите показатели на К_еик означават агресивна и експанзивна политика => е сериозен конкурент/.

А) Показател на ефективност на собствения капитал /К_еск/

К_еск =П/СК; където: П-печалба,

СК-собствен капитал.

К_еск  характеризира нивото на мениджмънта от гледна точка на собственика. Когато К_еск  расте следователно добър мениджмънт. К_еск  не е много точен понеже не изразява пряко дела на собствениците, тъй като част от СК се преинвестира.

Б) Показател за ефективност на приходите от продажби /К_епр /  К_епр = П_н /П_р; където: П_н -нетна продажба, П_р –п/ди от продажби.

Характеризира тактическата активност на пред-то като система, както и маркетинговата дейност на ИП. Когато К_епр расте се дава положителна оценка. Пр могат да се диференцират на продукти /услуги/ - преценява е кои продукти са изгодни и кои не. Точно тук се сблъскват финансовото звено и маркетинговото звено.Ф искат печалба, маркетолозите се борят за име и утвърждаване на фирмата.

 II. Показатели за използването на стопански ресурси - дават оценка как се ползват активите на ИП. Съпоставят се получените п/ди и вложените активи.

А) Обръщаемост на съвкупните активи/ОС_а /  ОС_а = П_р /ДА+КА; ДА-дълготрайни активи,КА-краткотрайни A.

Когато ОС_а ->2 има добра оценка. Тя се сравнява със средноотраслова цена и кредиторите влагат, ако оценката е по-голяма от средноотрасловата, ако не –търсят други показатели, доказващи платежоспособност.

Обръщаемост на ДА: О_да = П_р /ДА

Обръщаемост на КА: О_ка = П_р /КА  или  О_ка = П_р /КМА , за предприятия с производствена и предметна дейност.

B) Обръщаемост на вземанията/О_вз/

О_вз = В_з / (П_р /360); където: В_з –средногодишна величина на вземанията, П_р /360- приходи от продажби за 1 ден.

О_вз  характеризира логистиката и търговското акредитиране на ИП. Дава оценка на снабдителното звено и търговската политика на предприятието.

III.              III. Показатели за платежоспособност/ликвидност/

Когато няма свободни парични средства можем да испуснем сделка, а когато има много заначи не добро използване.

А) Коефициент за текуща платежоспособност /К_тп /

К_тп =КА/КП; където:КП-краткосрочни пасиви. Ако  К_тп  е в диапазона (2;3) е индикатор за добра платежоспособност.

Б) Ликвидност /Л/.

Л=(КА-КП)/КП; където: КА-КП – чиста парична наличност.

Добро състояние на ликвидност при стойност минимум 2.

В) Ликвидни активи /Л_а /.  Л_а =КА-КМА Г) Коефициент за експресна платежоспособност  /Е_пс /

Е_пс = Л_а /КП = (КА –КМА)/КП

При Е_пс =1 е добър показател на експресна платежоспособност.

IV. Показатели за покритие на задълженията.

A) Коефициент на текуща финансова задлъжнялост /К_тфз / К_тфз = К_п / К_и ;

К_п –привлечен капитал, К_и –инвестиран K.

Показва каква част от К_п е вложена в негови активи, не се включват паричните средства по вземане. Характеризира инвестиционната активност на мениджмънта. На тази база се определя коефициента на финансов ливъридж /К_фл /. К_фл = К_п / К_с ; К_с –собствен капитал.

К_фл  има специално значение при оптимизиране на капиталната структура на предприятието. Това е инструмент на финансовите мениджъри за трансформация на капиталната структутра. Препоръчва се К_фл >0,5 –изследвания в САЩ. К_фл се изменя над тази граница в условията на свободни пазари. Лоша капиталова структура води до нарушаване на ликвидността => нарушени плащания.

Б) Коефициент за покриване на лихвените задължения / К_плз / К_плз = П_плд / Л_кдз ;

П_плд –печалба преди плащане на лихви и данъци, Л_кдз –лихви към краткосрочни и дългосрочни задължения /кредити, емисии по ценни книжа при АД, лизингови сделки и др./. високата стойност на К_плз означава кредитоспособност. Обикновенно се разглежда във взаимовръзка с К_фл .

V. Показатели за пазарна оценка на предприятието. /присъщи са само за АД/. Печалба на 1 акция. /П_на /.

П_на =( П_н – d_па )/ N_оа ;където: П_н – d_па –чиста/нетна/ печалба на АД, намалена с дивиденти по преференциални акции, N_оа –количество на пуснатите в емисия акции на предприятието /обикновенни акции/.

A) Дивидент на 1 акция / Д_на /.

Д_на = Д_оа / N_оа ;където: Д_оа –обща величина на дивидентите по обикновенни акции, дивидентна маса-онази част от чистата печалба за исплащане на дивиденти /другата част се капитализира/.

а)и б) характеризират дивидентната политика на предприятието.Съотношение цена –печалба на 1 акция /Ц/П/.

Ц/П= Ц_на / П_на ; Ц_на –величина на пазарната цена/курса/на 1 акция.

Ц/П  характеризирабъдещата доходност на съответния вид ценна книга, т.е. переспективите пред акционерите на предприятието. Отрасловото преливане на капитали започва при промяна в тази група показатели. Колкото е по –голям толкова е по привлекателно за инвестиране.

B) Дивидентен доход –реципрочен на в) / Д_д /. Д_д = Д_на / Ц_на ;                

Той има значение за дребните акционери. Висок Д_д означава слаба индустриална активност на емитент/слаба переспектива/,намитра се в зона на сянка в инвестиционната си активност.

Не бива решенията да се взимат само по 2 или 3 показателя, а дасе изследва в динамика.

ВЪПРОС 9

Финансово планиране

Цели на развитие

Оценка на състоянието-1-да имаме еталон; 2-съпоставяме постигнати с предшестващи резултати-положителна или отрицателна оценка;  3-ако са  отрицателни резултатите трябва дасе анализират причините и факторите за тях; 4-вземане на решение.

Обекта на ФП са паричните потоци. При тях трябва да се отговори на 3 въпроса.

1) Колко финансови срадства са   необходими

2) Къде? В какви активи ще ги влагаме –ДА или КА. Източниците са различни и имат различна цена. Източниците наДА са по-скъпи.

3) Как да осигурим рсурсте? (от какви източници)-от емисии на ценни книжа , лизинг и др.

ФП има широко поле на деиствие. Често има противоречие м/у ФП и бизнес планирането. Друго поле на деиствие е бюджетирането.

Част от ФП е кагисталтовото бюдбетиране-свързано с оценка и финансиране на инвестиционни проекти, не се отнася за краткосрочни инвестиции.

Финансови планоже:

4) Учредителен – при регистрация на фирмата с него решаваме какви финансови ресурси имаме, колко не ни стигат, от къде ште ги допулваме? След като сме ргистрирали дружеството всички планове са текущи.

5)Стратегически планове- >1;тактически <1

6) Ликвидационен – при решаване за ликвидиране на стопанската деиност.

Финансово-бюджетната система в 1 предприятие е специфична, индивидуално ориентирана; във всяко 1 предприятие са възприети методи за за ра зработване на финансови планове и процедури за контрол (съпоставка м/у планирани и постигнати пазари). Принципите са присъщи за всяко птделно предприятие, но те могат да обединят няколко общи такива:

7) Разработвеане на реален ФП – разработват се на базата на конкретни показатели, а не на емоционалните желания на участниците в този процес.

8) Финансовото планиране на всяка задача от тактически или стратегически план на предприятието; 1 зад. да бъде идентифицирана от гл. точка на финансовите ресурси и от гледна точка на източници за тяхното осигуряване. Решениятя се взимат според ситуацията.

9) Участие на всеки 1 специалист от екипа за изпулнение на задачата в планирането

10) Непрекъснато сравнение м/у планирани и постигнати вели4ини и определянее на евентуални отклонения, идентификация на причините или факторите, неутрализиране на вредните фактори.

11)Установяване на пълно разминаване – ако отклоненията са толкова големи, че пораждат съмнения за грешка в стартовата тактика или стратегия, то тя се променя. Съществуват различни с-ми за организиране на п-са в пространството и t:

а)общо отчитане на разходите, респективна на приходите;

б)с-ма за диференцирано отчитане

Започва се от съответните от производствени и функционални звена .

Приносите = пр/дите – необходими р/ди за производството на всеки продукт. Резултатът е планирана покриваща стоиност. Това е диференциран подход .

Разликата м/у 2-та метода се изразява в идентификация  на разходите по звена, разкрива развитието на звената в пространството.

В този аспект е с-мата ‘контролинг’

Методи за прилагане при изработване на ФП:

а) съкратени-с калкулатор-при менидж. Решения

б) сложни-необходимо е повече време за диференциране –приложено в самата с-ма на фин. планиране.

а) търсим отговор на въпроса- Какво ще стане , ако се промени нещо в деиноста ?

б) Какво? Къде? Колко ще се промени ,за да се постигне дадена цел

1) Метод на продажбите-базира се на обективния факт и жсяка 1 промяна във величината на продажбите променя активите и пасивите на предприятието

2) Метод касов бюджет

Касов бюджет - предварително определяне на очакваните пр/ди и р/ди, а на тази база възможния недостиг и излишък  на средства

При търг. предприятия  лимитиращия  фактор е обема на продажбите, обема на доставките, необходими финаснови средства

Планирането се прави по отделните пера на баланса , отчет на приходите разходите

ВЪПРОС 10.

Технология за разработване на  финансов план на предприятие с търговски предмет на деиност

При разработването му е необходимо съставяне на начален/изходен баланс. Лимитиращите фактори за това предприятие са многа , но основните са : очакван размер на продажбите, капацитет на доставчиците и проектна величина на необходимите фин. средства.

·           Размерът на продажбите определя горната граница в мащаба на деиността на предприятието, която зависи  от способността му да прониква на пазара

·           Капацитетът на доставчиците е лимитиращ ф-р в случаите на сделки с продукти, чието производство е ограничено, а оттам и предлагането на националния  пазар или продуктите са вносни

·           Фин. средства са лимитиращ фактор в условията на инфлация и високи лихвени % по кредити.

Фин. план/бюджет е синтез от частни планове- план/бюджет от продажбите:

Б_пр=S Q_i*C_i

Фин. план за стоковите запаси-остатък на стоките във вид на запас в края на тактическия период:

А) начална стоиност на складовия запас :

З_нс=S Q_i¹*Ц¹_прi

Б)стоиност на текущия стоков запис:

З_т=S Q_i^те*t_i^те*Ц_прi

Фин. план на доставките:

А)определяне на необходимите доставки (количество):

Q_дi=Q_прi+Qкс_i-Q_i¹

Б)определяне на общата стоиност на доставките:

С_д=S Q_дi*П_прi

Фин. план на брутния доход:

Д_бр=П_пр-(З_нс+С_д-З_т)

Фин. план за печалбата и загубата при облагане с данъци и изплащане на дивиденти:

П(З)=Д_бр-Р_уп

Фин. план за краиния стопански резултат:

П_н=П(З)-Д_а-Д_и

Фин. план за вземанията:

А)разработване на схемата за очакването плащане от страна на купувачите (по фактури);

Б)определяне величината на паричните средства по вземанията:

С_вз=С_мтп+С_гп-Сстп

Фин. план на задълженията (плащанията):

А)разработване на схема на предвидените плащания

Б)определяне величната на плащанията в края на тактическия период

С_пл=С_нтп^пл+С_тп^пл-С_стп^пл

Фин. план на паричните средсва:

П_отп=П_нтп+П_пк-П_пд-П_одр

Синтез на всички планове, разработване на платформа, баланс за очакваното имущественно и капиталово състояние на предприятието към края на тактическия период.

ВЪПРОС 11. Технология за разработването на фин. план на педприятие с индустриален предмет на деиност. Финансиране и самофинансиране на предприятието

Отчитане на 4 лимитиращи фактора:

р-р на очакваните продажби; произв. капацитет (П_к); необходим р-р на доставките; величина на разполагаеми парични средства. Следните етапи:

Разработване на фин. план за производство на продукти (услуги)

С_п=S (Q_пi+Q_кзi-Q_нзi)*Ц_i

С_п-величина на очакваните пр/ди от продажби на продуктите по Пр.Пр. за тактическия период

Q_пi-очаквано количество на продуктите от i-я вид предназначено за продажба по Пр.Пр. за тактическия период

Q_кзi- очаквано количество на продукцията от i-я вид като краен запас в склада за ГП

Q_нзi- очаквано количество на продукцията от i-я вид като начален запас в склада за ГП

Ц_i-деистваща цена на 1 продукция от i-я вид за тактическия период

1) Разработване на фин. план за незавършеното производство; в зависимост от обема ГП и в % от нея.

2) Фин. план за суровините и материалитеС_см=S (М_i*Ц_i + М_оi*Ц_i)

М_i-разходна норма за i-я вид суровина или материал

Ц_i –деистваща пазарна цена на суровината от i-я вид

М_оi-величина на технологично неизбежния отпадък от i-я вид суровина, които подлежи на повторно включване в производството или на самосточтеална продажба

3) Фин. план за трудовите р/ди:

С_тр=S Т_нj*Т_сj

Т_нj-разходна норма за извършване на j-я вид деиност или операция

Т_сj-стоиностна разценка на j-я вид деиност

4) Фин. план за непреките разходи; база; натрупана отчетна информация

5) Фин. план за достажка на суровини, материалии полуфабрикати:

С_р1=S (О_дi*Ц_i + О_дi*Ц_тi)

О_дi-количество на доставяните суровини, материали или полуфабрикати от i-я вид в рамките на тактическия период

Ц_i –деистваща или прогнозна пазарна цена на единица суровина, материал или полуфабрикат от i-я вид

Ц_тi-разходи за транспорт на единица суровина, материал или полуфабрикат от i-я вид                   

6) Комплексен фин. планна произвидството  и запасите; S на всички разходи по планове:

С_прз=С_д+(С_нмз-С_кмз)+С_мр+С_тр+С_нпр+(С_нзнп-С_кзнп)+С_об­+(С_нзгп-С_кзгп)

С_д - величина на разходите за доставка на суровини, материали или полуфабрикати

С_нмз - в-на на р/те за начален материален запас

С_кмз - в-на на р/те за краен материален запас

С_мр - в-на на р/те за суровини, материали или полуфабрикати

С_тр- в-на на р/те за труд на заетите в производството

С_нпр- величина на непреките разходи

С_нзнп- в-на на р/те за начален запас от незавършеното производство

С_кзнп- в-на на р/те за краен запас от незавършеното производство

С_об­- в-на на общите р/ди / само ако не са включени в непреките разходи

С_нзгп- величина на разходите за начален запас от готова продукция

С_кзгп- величина на разходите за краен запас от готова продукция

Финасниране и самофинансиране на предприатието

Финансирането е процес на осигуряване на парични средства за реализация на стратегически или тактически цели на предприятието в рамките на определен период от t. Процесът на фин. има за цел осигуряването на парични средства за текущо потребление или за реализация на иновационни или инвестиционни проекти.

Видове финансови въздеиствия извършвани в/у капитала:

-Набавяне (увеличаване) на капитала

-Преструктуриране на капитала

-Извеждане на капитала

-Освобождаване на капитала

Работният капитал като разлика м/у постоянния капитал (собствен капитал + първоначално договорени дългосрочни кредити) и ДА, е един от източниците за финанс. на стоп. Д-ст.

Ковчежничеството е това, което остава от постоянния капитал след като са финансирани ДА и потребностите на текущата стоп. д-ст К=К_о-К_но

К-величина на ковчежничеството

К_о-в-на на разполагаемия работен К-л

К_но- в-на на необходимия работен К-л

Ковчежничеството характеризира способноста на предприятието да се фин. от наличните ресурси. Може да се представи К=К_а-К_пр-

К_а-величина на наличните краткотраини активи в предприятието

К_пр-величина на привлечения капитал в предприятието от външни източници

Източници за фин. на предприятието:

1. По произход на капитала

-Вътрешни източници

-Външни източници

2. В зависимост от характера на породените задължения

-Собствен капитал

-Привлечен капитал

3. В зависимост от продължителността на периода от време за които се осигурява капитала

-Дългосрочни

-Краткосрочни

Видове свобода осигурени от самофин.:

-Имуществена самостоятелност - свобода на мениджърите при разпореждане с имуществените форми на капитала

-Производствено-стопанска самостоятелност - свобода при отговора на въпросите – Какво? За кого? Как и колко да се произведе?

-Структурна самостоятелност - свобода на мениджърите за вземане на решения в производствено-организационната и управленската структура, както и за стоп. комбинации

-Фин. самостоятелност – свобода на мениджърите да определят схемата за разпределение на дохода

К_сф=П_к/К_с+Д_ис/К_с

К_сф-коефициент характеризиращ величината на текущото самофинансиране на предприятието

П_к-величина на капитализираната печалба

К_с-величина на собствения капитал

Д_ис-величина на др. източници за самофинансиране

ВЪПРОС 12.

Кредитен капитал и лихва  - същност и съдържание на лихвата, лихжен процент, модел на Фишер, олихвяване на безсрочни и текущи сметки.

  Кредитен капитал-в процеса на стоп. деиност 1 част от участниците имат свободен паричен капитал, а др. част се нуждае от него. При това положение възникват взаимоотношвния и заемен капитал. Движението на заемния капитал става под кредитна форма. Цената на ползване на кред. капитал е лихва-парична цена, която ползвателя на кред. капитал плаща, за да го ползва. Сделките с кред. капитал се базират на принципите на стоковия пазар. Лихва – основна икономическа категори; възникнала е в древността (съвкупност от икономически категории). От 1 страна изразява цената на използване на капитала от друга е норма на доходностна капитала. Преминаването на капитала става от сфера с по-ниска към сфера с по-висока норма на доходност. Страната предоставяща капитала е кредитор, а ползвателя е дебитор.

  К_бс=K_нс + DК(L) ;К_бс-бъдеща стоиностна капитала

  K_нс-настояша стоиност на капитала

DК(L)-прираст на сделката (лихва)

Р= DК(L)

         K_нс

 Р-норма на лихвата (степен на възвращаемост на капитала)

  Лихвеният % е измерител на цената  и доходността на капитала. Лихвеният % в условията на паз. икономика се определя на договорна база, но има няколко рамки, които зависят от:

-Капитала е стока (% зависи от търсенето и предлагането

-Самата капиталова маса

-За каъв период от време става договорката

-Степен  на риск – тои касае собственика на капитала , дали ще си получи обратно, каква част ще му бъде върната. Степента на риск диктува по-висок %

-Степен на ликвидност на ползвателя – до колко е в състояние да плаща задълженията си; обратнопропорционална зависимост с лихвения процент

 Тези фактори са се превърнали в принципи за формиране на лихв. %.

 Има и привилегирован лихвен % - възниква, когато се изпълнява конкретна прогама на изпълнитлната власт, 10% при отговаряне на условитяа; 16% при неотговаряне. Разликата от 6% се компенсира от правителството в полза на търговската банка

 Реален и номинален лихвен %

  Фишер (икономист от САЩ ) разработва модел за определяне на тези %. Той разглежда състоянието в дад . нац . икономика като отчита лихвения % (цена на капитала) и количеството на този капитал .

  Той се разглежда в исловията на липса на инфлация

 - Реален лихвен % - точката, в която се изравнява търсенето и предлагането на капитала. Освен търсенето и предлагането влияние оказва и инфлацията. Фишер намира връзката м/у реалния и номиналния лихвен %

 - Номиналният включва в себе си  реалния и %-та на инфлацията. Фишер се базира на изкупателната стоиност на капитала. Масата на 1 капитал се измерва ч/з определено количество стоки, които могат да се закупят с него.

q=К/Ц- в началото на годината 

Ц-единична цена

Q=K(1+n)/Ц(1+i)-в края на годината

n-номинален лихвен %

i-инфлационен лихвен %

r=(Q-q)/q=(n-i)/(1+i)

r-реален лихвен %

Q-q=DК-прираст на покупателната способност

n=r+i-r*i 

 n-норма на лихвата, която се обуславя от нац . банка. тя е индикартор за икон. развитие на държавата. Лихвения % на тази банка кредиторите договарят съобразно собствената си политика.

Видове лихви:

 А) Според начина на изчисляване:

A1)роста-изчислява се max за 1 год. Класическият лихвен %е 1 год., но може да се изчислява и за месец, седмица, дни.

A2) а-при нея се залага принципа на капитализация (самия капитал е носител на доходи, става натрупване на главница, главница + лихва и т.н., т.е. натрупване на лихва в/у лихва (капитала възпроизвежда сасм себе си). Прилага се за фин. операции с продължителност > 1год., т.е. стратегоически операции

Б) Според момента на начисляване на лихвата

Б1) обикновенна(декурзивна)-начислява се в края на периода

Б2) антиципативна – начислява се в началото на периода.

При разплащателни се въвежда лихвено число

ЛЧ=К*Д_н/100

К-капитална маса

Д_н-брои дни в които капитала остава непромене

На края на годината се сумират всички натрупани лихвени числа за разплащателната сметка

Лихвен делител: Л_д=360/р

р-договорен лихвен % м/у кредитора и дебитора

DК(L)=(S Л_ч)/Л_д

ВЪПРОС 13. Технология на олихвяващите операции

Просто  декурзивно олихвяване –лихвата за всеки лихвен период се начислява в/у 1 и съща величина на капитала-договорения размер на кредита, които съвпада с размера н главницата

DК(L)=К_нс*р

К_бс= К_нс+DК(L)

К₁-бъдеща стоиност в края на 1-ия период

К₁= К_нс+ К_нс*р= К_нс(1+р)

К₂= К_нс+ К_нс*р+ К_нс*р= К_нс(1+2р)

К_n= К_нс+ К_нс*р+….+ К_нс*р= К_нс(1+nр)

(1+nр)-прост лихвен фактор, коефициент за просто олихвяване

Този израз показва нарастването на оарична единица във времето. Този множител е валиден при р=const

К_n= К_нс(1+р₁+ р₂+……+ р_n),  при  р¹const

Този модел на олихвяване има ограничено приложение при операции с търг . полици. В нашата практика при кредитни взаимоотношения се прилага сложно декрузивно олихвяване.

Сложно декрузивно олихвяване:

К₁= К_нс+ К_нс*р= К_нс(1+р)

К₂= К₁+ К₁*р= К₁(1+р)= К_нс(1+р) (1+р)= К_нс(1+р)²

К_n= К_нс(1+р)ⁿ , при р=const

(1+р)ⁿ-сложен лихвен фактор, коефициент за сложно олихвяване

Използва се при дългосрочни и някои краткосрочни операции.

К_n= К_нс(1+р₁) (1+р₂)........ (1+р_n),   при  р¹const

Просто  антиципативно олихвяване:-лихвата се плаща в началото на периода – получената сума (главницата)се намалява изкуствено

К_нс^l=K_n-S DК(L)

К_нс^l= K₁(1-q)Þ K₁= К_нс^l/(1-q)

К_нс^l= K₂(1-2q)Þ K₂= К_нс^l/(1-2q)

К_нс^l= K_n(1-nq)Þ K_n= К_нс^l/(1-nq)

1/(1-nq)- коефициент на просто антиципативно олихвяване. Показва с колко намалява получаваната сума от единица капитал за n-периода

Има ограничено приложение- най-често при операции с краткосрочни ценни книжа (краткосрочни облигации = съкровищнни бонове), търговски полици и дисконтиране на дългове

Сложно  антиципативно олихвяване:

К_нс^l= K₁(1-q)Þ K₁= К_нс^l/(1-q)

К_нс^l= K₂(1-2q)²Þ K₂= К_нс^l/(1-2q)²

К_нс^l= K_n(1-nq)ⁿÞ K_n= К_нс^l/(1-nq)ⁿ

Намира приложение за лизингови операции (форма на дългосрочно финансиране )

Връзка м/у декрузивен антиципативен лихвен коефициент.

К_n= К_нс(1+р)ⁿ,  K_n= К_нс^l/(1-nq)ⁿ

p=q/(1-q), q=p/(1+p)

q<p

Релативен лихвен %-лихвен процент, който се намира спрямо год. лихвен процент в същото отношение , в каквото се намира и периода му спрямо годината

р_р/Р=п_р/П Þ р_р= Р*п_р/П

р_р-релативен (относителен) лихвен %

Р-год. лихвен %

п_р-продължителност на периода за които се определя релативния (относителния) лихвен %

П-продължителност на год. период

Ефективен лихвен %-%, определенна год. база, който осигурява същото год. нарастване на капитала, както и номиналния капитеализиран n пъти в рамките на годината

р_е=L/K_нс=(К_бс-К_нс)/К_нс=[К_нс(1+р/м)ⁿ- К_нс]/К_нс =(1+р/м)ⁿ-1

Конформен лихвен %-% на сложно олихвяване, който е еквивалантен на лихвен % за просто олихвяване на год. база

Р_к= ⁿÖ(1+p)-1

Р_к- Конформен лихвен %

р-годишен лихвен % за просто олихвяване

n-брой на лихвените периоди

ВЪПРОС 14  Дисконтиране.

Олихвяването и дисконтът са противоположни финансови операции или с други думи двете страни на взаимоотношения, възникнали на базата на кредитен капитал. При връщане на кредит преди договорения срок, кредитора прави отбив/дисконт/ от дължимата сума.

* Модели за определяне:

Ø Практически/банков/ дисконт. К_нс = К_бс –Д ;където: К_нс –настояща стойност на капитала –задължение, К_бс –бъдеща стойност на капитала задължение на дата на падежа, Д –величина на отбива/дисконта/ от бъдещата стойност на капитала –задължение. Дисконта /Д/ при просто олихвяване се определя по формулата: Д= К_бс * Р_д * n_д /360*100; където: Р_д –величина на договорения дисконтов процент, n_д –продължителност на дисконтовият период в дни.

Ø Математически/точен/ дисконт. К_бс = К_нс +Д, където Д при просто олихвяване се определя по формулата: Д= К_нс * Р  * n_д /360*100; където: Р –годишен лихвен процент на търговската банка.

Ø Дисконтови коефициенти при сложно олихвяване. При положение че се прилага технологията на сложно олихвяване от формулата за олихвяване може да се изведе формулата за сложно математическо дисконтиране: К_бс = К_нс *(1+Р)ⁿ , от където К_нс = К_бс /(1+Р)ⁿ  от където за дисконтов коефициент се получава 1/(1+Р)ⁿ . Аналогично се получава и формулата за сложно практическо дисконтиране: К_нс = К_бс *(1 -Р_д ) ⁿ ;където n –продължителността на дисконтовия период в години, от където К_нс = К_бс /(1 +n*Р ). Следователно за дисконтов коефициент се получава 1/(1+n*Р). При съпоставяне на лихвения и дисконтовия коефициент на базата на настоящата стойност на дълга К_нс = К_бс /(1 +n*Р )  и  К_нс = К_бс *(1 -n*Р_д ), получаваме: Р_д =Р/(1+n*Р)  и  Р= Р_д /(1 –n*Р_д ).

*  Дългосрочни финансови операции ДФО/анюитети/. Принципите на ДФО намират приложение при т. нар. Кредитни линии, които възникват при взаимоотношения между предприятието и финансовите институции. Предприятието получава или дава през равни интервали едни и същи суми наречени анюитети.

Видове анюитети според наличие на определени условия за изплащане:

Ø Безусловни/сигурни/ -величината на паричната сума и интервалът от време са предварително договорени. Приложение имат в кредитните сделки.

Ø Условни –заплащането е свързано с някакво условие. Приложение в застрахователното дело.

Видове анюитети според момента на плащането:

Ø Предварителни/предплащащи/ -изплащат се в началото на периода. Приложение в лизингови операции.

Ø Последващи/следпериодни/ -изплащат се след изтичане на периода. Приложение в кредитни и инвестиционни операции.

Видове анюитети според момента на започване на погасяване на дълга:

Ø Традиционни –погасяването на дълга започва веднага след сключването на договора.

Ø Отложени –погасяването на дълга започва след истичането на договорения срок от време/гратисен период/. Приложение при кредините линии.

Пример : допускаме, че за срок от n години в началото на всяка предприятието получава кредит олихвяван с р процента сложна лихва. В такъв случаий първата сума се олихвява за n на брой години, втората за /n-1/….. Общата сума на дълга в края на n-та година се предствя с израза: а*лⁿ + a*л^n-1 + a* л^n-2 +a* л^n-3 +……….+a* л³ + a* л² +a* л = a*л(л^n-1 + л^n-2 + л^n-3 + л^n-4 +……….+л² +л +1); където: л=(1+р)  –лихвен множител.

Ако за същия  n годишен срок предпиятието получава кредит в края на всяка година олихвяван с р% годишна лихва, то първата сума се олихвява за /n-1/ години, втората за /n-2/….. Последната сума не се олихвява защото се получава в края на последната година. Сумата на дълга за n години се представя с израза: a*л^n-1 + a* л^n-2 +a* л^n-3 +……….+a* л³ + a* л² +a* л+a=a*(л^n-1 + л^n-2 + л^n-3 +……….+ л³+л² +л+);

Можем да направим извода, че изразите в скобите представят сумата от първите n на растяща геометрична прогресия с първи член 1 и часно л. Тази сума е равна на: (лⁿ –1)/(л –1). Ако тук заместим л с /1+р/ получаваме а_к =(1+p)ⁿ –1/(1+p) –1; където: а_к –величина на анюитетния коефициент.

Ако е известна бъдещата стойност на капитала,то годишните вноски за погасяване на дълга/анюитетите/ се определят по формулата: А_п = К_бс / a_k;където: А_п –размер на плащанията за погасяване на дълга /анюитети/. В тази формула можем да заместим a_k ?

ВЪПРОС 15. Банкови кредити-същност, видове и предназначение.

Възниква в края на 17в. и началото на 18в. при срастване на промишления и банковия капитал. Заем се отпуска надържавата като юридическа институция, а кредити на стоп. единици.

Функции на банковия кредит – кредитното отношение е между кредитор (търговската банка) и ползвател (стоп. лица или частно лице):

 - мобилизираща-свободните парични средства се концентрират в кредитните институции.

 - стимулираща-ускорява скороста на  движение на паричните средства и стоп.дейност.

 - капиталообразуващ лост-в ръцете на предприемача кредита се ползва за разтаж и развитие на стоп. с-ма като цяло чрез инвестиции

 - контолна- кредитора има право да контролира ползването на кредита                     

Класификация:

Според срока за отпускане на кредита:

 - краткосрочен-за срок до 1 г.; за финансиране на КА

 - средносрочни-от 1 до 3г. за трансфер на атехнологични и интелектуални ДА

 - дългосрочни-от 1г.; за финасиране на ДА-сгради, машини и др.

Според вида на получателя:

 - на физ. лица – отпускат се на ЕТ

 - на юрид. лица

 - държавни

 - международни

Според вида на обезпечеността:

 - необезпечени-отпускат се без гаранции или залагане на имущество, а на базата на доверието на кредитора

 - обезпечени - отпускат се чрез гаранции от друг участник в бизнеса или имуществен залог

Според формата:

 - счетоводен - за да се отпусне  кредита, кредитополучателятрябва да бъде открита сметка в банка. Отпуска се за КА, тъпг, сделки, т.е. той е краткосрочен, но банката винаги иска документна  мотивазия.

 - овирдрафт - имаме минимално количетво средства и ако сметката падне под това ниво банката ни привежда пар. средства, които са предварително договорени.

 - еднократен-краткосрочен, но за договорен период от време

 - ломбарден-краткосрочен, кото обещетение се изисква движимо имущесво

 - ипотечен-дългострочен, като обещетение се изисква недвижимо имущество

 - сконтов-свързан е с изкупуване на полици от търговска банка

 - акцептен-не са предоставя капитал, а издаване на документ, гаранция за кредитоспособностна предпр-то при търг. сделки. Издава се документ, нар. акцепт.

 - рамбурсен - акцептен кредит при международен кредит. адълцително се ползва акредитивна форма на разплащане

 - авалов-документът, който се издава от бнката се нарича авал; между предприятието о дуржавна институция

 - електронни-кредитни и дебитни карти и чекове

ВЪПРОС 16. Гаранции по банкови кредити

 Обезпечените кредити изискват гранции. В зависимост от креитоискателите и конкретните особености гаранциите биват:

  *Лични-отделни физ. лица гарантират платежоспособноста на други лица. Този вид гаранции се използват от ЕТ и биват:

 - декларация за поръчителство-бланка, която се попълва от лицето, гарантиращо платежоспособност на др. лице, което иска кредит. Общата стойност на декларацията надвишава с 20 до 25% кредита. Сумата над кредита са разходите, които прави банката при неизправност на длъжника. В нашата практика се изискват минимално 3 лица. Те трябва да притежават постоянен трудов договор. При неизправност на длъжника банката по административен път се обръща към работодателите на поръчките. Понякога се стига и до съдебни искове.

 - залог на ценни книжа - акции или облигации. Залагат се в тъг. банка кредитор и остават в нея до издължаването. Задължение на банкта да поддържа стойноста им или даги зменя с други с адекватна възвръщаемост и риск. Ако има неизправност на кредитополучателя, то те се продават от банката.

 - полици

 - бъдещи счетоводни вземания-вземания по реално сключена сделка

  *Банкови-издават се от обслужващабанкав уверение на това, че нейния клиент  е платежоспособен. При нормални узловия тя не се намесва, а погасява дълговете на клиента си про евентуална негова неизправна

 - гаранции пред фирма при сключване на търг. сделка

 - банкова гаранция пред търг. банка-възниква в случаите, когато предприятието тегли кредит от вторат банка

 - гаранция пред митница=гаранционноо писмо-то се издава от обслужващата банка на предприятието. Служи пред митницата, когато предприятието е вносител на стоки, освободени временно от мито.

ВЪПРОС 17 Организ. на кред. сделка протича в 3 етапа:

I. Искане на кредит (оферта) - Попълва се стандартен образец молба (искане на кредит). Осн. реквизити: сума и срок на кредита; осн. параметри: собств. к-л, печалба, прих., разх.

Към това искане се добавят: удостовер. за съдебна, за данъчна регистрация, БУЛСТАТ, състав на управленския екип, квалификация, декларации за имотно-финанс. състояние и др.

Ако кредита е  за дългосрочен проект, се  предоставя резюме. Тази информация минава на първо четене в т.н. кредитно звено на банката. Тя прави първоначално и окрупнено проучв. за платежоспос. => проверка в автоматиз. с-ма от банки за наличие на кредити.

II. Евентуално писмо с отказ или посочване на последващи разговори. Вкючват се документи за  легитимност., фин. съст. Извършва се оценка на кредитоспособн.

- текуща платежоспособност

Тпс=КА/ Кп > 1,2        KA-краткотрайни активи, Кп-краткосрочни пасиви

- завис. м/у очакваната задлъжнялост и активи:

Кза=Дз/Кс < 1           

Дз-дългосрочни задължения, Кс- Собств. к-л

- коеф. на покритие на плащанията

Кппл=Ппд/Фр > 1,5    

Ппд - печ. преди данъците, Фр- финанс. разх.

- ефективност на собсвения капитал

Кеф=Пн/Кс.100 > 15%  Пн-печалба нетна

Организационен етап - представя се бизнес план с маркетингов, инженерингов и финансов раздел. Вкл. се и фин. – иконом. показат. за оценка на д/стта по годишен разрез. Получава се решението за кредит. То минава през кредитно направление и управителен съвет.

III.Текущ контрол на кредита - Представилтели на банката могат да контролират счетов. баланс, фактурите и др. и имат законно право за това. Могат да поискат периодичен отчет на използв. ср/ва

Погасителен план на дългосрочни кредити - Извършва се по 2 нач.:

- еднократно – след изтич. на пер.;

- разсрочено – на части по време на пер.;

Варианти за разработване на погадителен план:

а) Рати – погас/та вноска се опред. като остатъка. За всеки лихв. пер. се олихвява и се прибавя към погасенията на съответния пер.

Стъпки: 1) Опред. размера на погаш/то

П=Кбс/n Кбс-кредити а всички периоди, n-лихвени периоди

2) Опред. остатъка за всеки пер.

Rt=Rt-1-П

3) Определяне  р/ра на лихв. за всеки пер.

Lt=Rt.p

4) Определяне на р/ра на погас/та вноска

Погас.вноска=П+Lt

б) Модел на погасителен план с анюитети – р/ра на дълга се разгл. като ∑ от анюитети, но за получав. и, всеки анюитет трябва да бъде дисконтиран

Кбс=А₁/(1+р)+А₂/(1+р)²+.+А_n/(1+р)ⁿ

ВЪПРОС 18 Същн. - всички видове докум., к’ пораждат задълж. за плащане от емитента и дават право на собственика за разпореждане с имуществото, доход и в някои случаи участие в управление

Видове: а) акции - ЦК, удостов., че притеж. и участва с посочен. в лицевата и страна в капитала на предпр. Акц. дават 3 типа права:

*право на участие в управлението

-обикнов. - участие в събранието на акцинерите и гласуване (всяка акц. е 1 глас)

-преференц. - не дават право на глас; може да участва в събранието

*право на доход

-обикнов. - правото на доход, когато събранието на акционерите приеме ∑ за делене.

-преференц. – с предвар. уговор. сума

б) облигация - ЦК, удостоверяваща че притеж. й финансира предпр. емитент. Притежателят е кредеитор, не собственик. Eмитента трябва да изплати номин. с/ст и дължимия доход след края на срока на падеж. След това облиг. губи ст/та си. 2 вида обл.:

-осигурени - има обезпеч. или залог;

-неосигурени - няма обезп. или залог

Основни параметри на ЦК:

*номин. ст/ст - записана върху лицевата страна на ЦК и съответства на пар. единица в страната. При издаване на ЦК може да се издава и “копюр”, к’ е  кратен на номин. ст/ст;

*пазарна ст/ст – зав. от капиталовата маса, необх. за дейн/та. Паз. ст/ст е ≥, за да може предпр. да се регистрира;

*норма на доход

-за акц. - НД_А=(d_o+C_o-C_о-1)/C_о-1,

d_o-дивиденти от текущата год.,

С_о-текущ борсов курс, С_о-1-борсов курс (предх. пер.)

-за облиг - НД_А=(Кл_o+C_o-C_о-1)/C_о-1,   Кл_о-кулонна лихва

Подгот. на емисии и членство на фонд. борса

1.Подготовка на емисии:

*недостиг на необход. фин. ресурси;

*избор на вид ЦК и колич. им;

*реклама на емисията или сключване на договор с посредник

2. За да е член на фонд. борса предпр. трябва да изготви план. Всяка финанс. борса има свои изискв. за членство. 2 осн. вида членство:

*обикнов. - право на 1 място за всяка сесия, и право на достъп до борсова информация във вид на борсови бюлетини, к’ съдържат прогнози и фактич. резулт. за емисии на предпр. емитенти

*акционерно членство - освен горните, предпр. трябва да закупи min 2% от борсовата институция, но не тези, к’ се купуват, а к’ се издават на борсата. Това дава право аз участие в събранието на акцион. и допълнит. права.

3.Документи за предтавяна на емисията:

*проспекти - всяка емисия има свой проспект

*фин. отчет - отчетен баланс, заверен от одитори за min 2 г. пер.

ВЪПРОС 19 Видове емисии от акции:

*Според начина на тъгуване:

- директна емисия - търгува се от представител на предприятието

(+) - брокерите познават отвътре фин. съст/е на предпр., могат точно да представят целите/ефект. на емисията

(-) - ако предпр. не е известно във фин. среда, емисията му се търгува трудно и може да не набере необх. к-л

- публична - чрез посредник - той изкупува емисията от предпр. и я търгува от името на предпр. за собств. с/ка. Видове: 1)обща оферта - търгуват се предимно преференц. акции

2)превилигир. подписка - предимно обикноав. акции;

Два подхода: I п-д: Ppv= d/(Hв-Кнd) - обща сума на дивиденти, к’ предпр. емитент смята да изплати. Нв-норма на възвращ. (желана от акционерите);

Кнd-коеф. нараств. на дивидента

II п-д: Ppv=Псд.P_ER

Псд - очаквана  печ. след плащане на данъци.

P_ER=Ц/П-прогнозната величина на печ. след данъци.

Съществуват и други подходи, но те до голяма степен ощетяват предпр. Сблъскват се 2 интереса: предпр. се стреми цената на емисията да е висока, а посредникът - ниска, за да може да продаде по-бързо емисията.

Броя на допълн. акции, к’ покриват падането на к-ла Na=Ak/Ц, Ц-цена на акция изисквана от предпр., Ак- приръста на активите, к’ ще се финанс. с тази емисия.

Nnp=Sc/S_H

S_С- ст/ст на старата емисия, S_H-ст/ст на новата,

Nnp-брой на допълн. права за закупув. на допълн. акции;

Snp=(Цпр-Цп)/(Цпр+1)

Цпр-цена, к’ предлага предпр., Цп-цена, к’ предлага  посредника, Sпр-ст/ст на 1 право.

Договаряне с посредници: Предпр. прави конкурс за посредници за предлагане на неговата емисия. В някои случаи конкурса ощетява посредниците. Трябва да се направят проучв. за предпр., к’ са разх, к’ не могат да се възвърнат ако няма печ.

ВЪПРОС 22 Лиз. отнош. формират приходни и разходни парични потоци за страните по лиз. дог-р. За лизингод. разходен /ст-стта на актива и разх. по придоб. му/. При лиз. операции плащането на вноски е в нач. на всеки лихв. пер. За лизингополуч. – разх. пар. потоци /лиз. вноски/ и прих. пар. потоци /резултат от използването на актива в стопанската дейност/.

Дали е по-изгодно лиз. финансиране пред банковия кредит? Изчислява се:

Кбс-разходния пар. поток; общата сума на лизинговите плащания; Лпр=Лв./1-Дс/;

Лпр- еднократно лиз. плащане отчетено като разх.; Лв- величина на годишната лизингова вноска; Дц- данъчна ставка

 Ди=Аг.Дс; Ди- пропуснатата год. данъчна изгода; Аг- год. амортизационна квота;

Съпоставката на бъдещтата ст-ст на к-ла недвусмислено показва предимствата на лиз. финанас. пред банковия кредит.

Опр. р-ра на лиз. вноски при операт. лиз.:

Базовата постановка при оперативен лизинг е поемането на разх., рисковете и амортизац. отчисления от лизингод.

Опр. р-ра на лиз. вноски при фин-ов лиз.:

Разх. по поддържане, риска и амортиз. отчисления се поемат от лизингополуч., а разходите за покупка на отдавания под наем актив от лизингод. Така след изтичане на лиз. дог-р лизингод. трябва  да си върне направените разходи по придоб. на актива + печалба за предоставения к-л. Нормата на дисконтиране на к-ла се определя от лизингод.

Връзката м/у разходите за придобиване на актива и лиз. вноски може да се представи:

Ко=ЛВ1+ЛВ2/(1+р)+ЛВ3/(1+р)² +...+ЛВn/(1+р)^n-1

Ко- величина на изгодата на лизингод.

ЛВ- величина на лиз. вноска плащана в нач. на всеки договорен лихвен период.

Р- величина на желаната /договорената / норма на възвращаемост на капитала.

В практиката лизинговите вноски обикновено са анюитети и се предплащат. =>        ЛВ=Ко/(1+р)Ар;t

Ар;t - анюитетен фактор за р период при t процента норма на възвращаемост.

Във фин. практика на развитите страни се прилага и друг подход за опр р-ра на лиз. вноски при фин. лиз. Имено: разх. за придоб. на актива от лизингод. се разделят на договорения бр. лихвени пер. Така се получават определен бр. еднакви по размер наеми. След това всеки наем се олихвява сложно декурзивно. Тъй като наема се предплаща, то първата лизингова вноска съдържа само наем без лихва защото се плаща в момента от който започва да тече срока на договора. Този методически подход може да се представи:   Н=Ко/п

Н- величина на вноската за 1 наемен пер.; Ко-разх. за придоб. на актива от лизингод.; П-колич. наемни пер. в срока на лиз. дог-р;

   Лизинговите вноски за всеки наемен  период се определят както следва:

ЛВ1=Н; ЛВ2=Н(1+p); ЛВ3=Н(1+p)² …

ЛВ1,ЛВ2..- величина на лиз. вноска за първия, втория... пер.; Р- договорена норма на възвращаемост на к-ла.

С last лиз. вноска лизингод. си връща вложения к-л + лихва за срока на лиз дог-р.

ВЪПРОС 20 Облигац. емисии. най-често се реализират под формата на т.н. облигационни заеми. Участниците в процесa са 3: предпр., търг. банка, гарант /попечител/. Продажбата на емисиите става чрез посредник – търг. банка. Предпр. като гаранция на емисията предоставя документ - “дългосрочна полица”. С нея то се задължава със ст-стта на емис. от облиг. За ускоряв. на процеса на получаване на парите /от предпр./, банката взима полицата и предоставя цялата ст-ст на емисията на предпр. Банката разпродава облигац. като посредник и може да си реализира допълнит. доход. Съответно предпр. заплаща такси, комисионни... След разпродажбата на емисията търг. банка излиза от “играта”. Предпр. поема задълж да плаща лихв. по задълж/та.

Облигационери /кредитори/ - следят дали предпр. плаща съгласно определ. проспект дължимите лихви. Когато предпр. не плаща, тази администрат. структура предприема съдебни д/вия. Задълженията се регламентират в облигационен д-р, като осн. контрол в/у него се осъществява от попечителя.

Нормативни документи. Предпр. must има min 2 г. стоп. д/ност (да има фин.-счетов. докум. за 2 г.). Ст-стта на облигационната емисия max може да е,1/2 от величината на собст. к-л на предпр., без да се включва резервния к-л и печалбата.

Проблеми: 1. Определ. величината на недостига на финанс. ресурси за реализац. на избраната стратегия. Величината на номин. ст-ст на облигац. зависи от очакваното ниво на качество на облигациите на фондовия пазар, т.е., облигациите се класифиц. с облигационен рейтинг. Той зависи от:

- Съотнош. дълг/собствен к-л.

- Показателите за рентабилност.

- За ликвидност и обръщение на к-ла.

- Вид и ст-ст на обезпеч. на емисията.

2. Гласуването на решение от събранието на акционерите на предпр. Сблъскват се интересите на акц/те и менидж/те. Първо се изплащат лихвите а след това дивидентите => може да се намали част от печ. на акционерите. Затова акционерите не са много съгласни за пускане на емисия облигации. Менидж/те must докажат пред акц/те ефикасността на емисията, ч’з подбиране на определ. бъдещи изгоди за предпр. За да се издадат и пуснат за продажба облигац. must се състави подписка за публично предлагане. Основни елементи са:

- Имената на акционерите.

- Ст-стната величина на емисията и др. условия, напр. дали тези облигации могат да се трансформират в акции.

Разпродажбата на емисията трябва да става чрез обява в ДВ. Ползва се 3 мес. срок, може и 6, според мениджъра. След приключването на срока, ако облигац. не са продадени, се свиква събрание на облигац/те (к’ са закупили акциите) и там се решава дали да се продължи или да приключи емисията.

Погасителен план – зависи от вида на емисията (лотариина или лихвена).:

* Лихвени облигационни емисии. Погасителните вноски /анюитета/ е 2 вида: теоретичен и практически.

Алгоритъм за разраб. на погасителен план на лихвена облигационна емисия.

1.  Определяне на величината на теоретичния анюнитет /А^т/. А^т =К/А_ф ,     А_ф =[(1+р)ⁿ –1]/[(1+р) –1];където:

К – обща ∑ на облигационната емисия, А_ф – анюитетен фактор, р –лихвен %,

n – срок на падежа.

2.  Определяне на остатъците в началото на всеки лихвен период /R_t /.     R_t = R_t-1 -П^п_т-1 ;където: R_t-1 –остатъка в края на предшестващия лихв. пер.,

П^п_т-1 - практическото погашение в края на предшеств пер.

3.  Определяне на величината на лихвата /L_t /. L_t = R_t *р.

4.  Определяне ня величината на теорет. погашение /П^t_т/. П^t_т = А^т - L_t .

5.  Определяне на теоретичния бр. на облигац. /N^т_т /. N^т_т = (П^t_т /Н_о ) + С_т ; Н_о –номиналната стойност на една облигация, С_т –остатък.

6.  Определяне практическия анюнитет /А^п/. А^п = N^т_т * Н_о + L_t .  

7.  Определяне практическия брой на облигациите /N^п/. N^п  = N - N^т;

N - предвидените първонач облиг.

8.  Определяне бр. на оставащите облигации в тираж /N_т/. N_т = N_т-1 - N^т_т; N_т-1 - бр. на облиг в мин. пер.

*Лотариини емисии - теорет. бр. показва облиг., к’ ще се тиражират. Остатъците формират теоретичната премия - формира се премиен фонд през всички лихвени периоди. Излизащите в тираж облигации се теглят на лотариен принцип. Печелившите облигации излизат в тираж, получава се премия, а не се заплащат по номин. ст-ст. Облиг. в лотариини емисии се наричат лозове.

ВЪПРОС 21 Лизингът е сложно е спечиф. финанс. отнош., чиито обект са дълготр. матер. активи. В него учсатват собственик или производител на актива , к’ се нарича лизингодател и ползвател на актива – лизингополучател.

лизингодател  —активà лизингополуч.

лизингополуч.—вноскаà лизингодател

Лизингод. инвестира, лизингоп. финансира

От гледна точка на лизингодат., лиз. е дългосрочна инвест/я, к’ се възвръща на части в  течение на договорен период. От гледна точка на лизингополуч. лиз. е фин/ща операция, ч’з к’ се осигур. к-л в имуществ. ф/а (дълготр. матер. актив). Особености на лиз: 1) обекта е дълготр. матер. актив, а не парична сума;

2) лиз. сделки са по-малко рискови за лизингод., защото и за двете страни има мотивация за заапазване целостта и технич. изпр. на обекта носител на доход.

3) лиз. сделка може да има по-дълъг срок на падеж в сравнение със сделката по банково кредитиране;

4) след изтичане на срока на сделката лизингополуч. може да закупи обекта при преференциални условия;

След изтичане на срока на договора имуществото при лиз. може да се закупи от лизингополуч. Лизингополуч. плаща на ежемесечни вноски правото да ползва актива и амортизация. 2 осн. ф/и на лиз. в зав. от риск. и изгодите свързани със собствеността на актива:

1) Оперативен /технич./ - лизингод. са предпр. производит. на активите. Те ги зачисляват в собствения си баланс и ги отчитат като собствени дълготр. активи. Някога лизингод. осигурява пълен сервиз по технич. обслужване на актива, може да предложи и екип за управл. и експлоат. на технич. средство (мокър лиз.). Операт. лиз. се сключва за срок от няколко дни до 3г. max, в практиката на развитеите страни до 1г. Този лиз. обхв. само част от иконом. живот и той сменя наколко пъти своя наемател. Договора при операт. лиз. е прекъсваем и лизингопол. може да го прекъсне преди изтичането на догов. срок, при обективно доказване на стоп. загуби от продължаване на ползването. След това лизинговото имущество се връща на лизингод.

2) Финансов- лизингод. е специализир. компания, търг. банка или застрахов. к-я. Тя  купува от производител конкретен вид дълготр. актив по спецификация на лизингополуч. и му го предоставя под формата на лиз. В/у наемат. се прехврълят всички изгоди и рискове произтичащи от собствеността върху актива. Лиз. дог-р изпълнява фин. ф-я, тъй като осигурява на лизиангополуч. к-л в имуществ. ф/ма и го освобождава от необходимостта да ползва собствени фин. ср/ва или банков кредит. В дог-ра се предвиждат два периода: начален (първичен) и краен (вторичен). Началният период покрива икономическия живот на обекта и през този период дог-рът  е неотменяем. Продължителността му се определя като се вземе в предвид:  1)възвръщане на нач. инвестиция на лизингод. за покупка на актива, обекат на дог-ра;

2) фин. разх. по операциата вкл. лихвите, митнически такси, застраховки....;

3) печ/та на лизингод. от всички вноски в рамките на срока на лиз. договор.

Лизингополуч. поема всички разх., риск. и отговорности свързани с експлоатац. и поддържането на актива. Наемателят се задължава да  не осъществява д/вия, к’ да намалят ст-стта или експлоатац. характер. на актива. Това става като лизингод. си запазва правото на контрол в/у състоянието и експлоат. на актива за срока на дог-ра.

С изтич. на първичния пер. лизингополуч. може да придобие право на закупуване на актива, заплащайки сума съответстваща на остатъчната ст-ст. Наемателят може да поиска да поднови срока на дог-ра за пер., съгласуван с кредитодателя, при намалени лихв. вноски и с право да постави условия за прекратяв. му.

Осн. видиве лиз. операции:

1) Директен (пряк) лиз. - 3 страни: производ. на активи, лизингова компания и лизингополуч. най-често се use к’ лиз. компания е в състава на корпоративна структура и е улеснена при добиване правото на собстевност и последващо отдаване на активите.

2) Косвен (разделен) лиз. - тук м/у производ. и купувача стои посредник. Тази организац. схема се прилага обикновенно за обекти с големи ст-сти и комплексно предназнач. Поради големия бр. участници в сделката се налага включването на посредници (брокери), к’ координират д/вията на отделните участн., отчитайки интересите на всички участници;

3) Възвратен лиз. - предприемачът продава имущество на к’ е собственик на лиз. компания и след това го наема под формата на лизнг. Прилага се когато лизингополуч. иска да подобри фин. си състояние, като използва допълнителни източници на финансиране.

4) Лиз. на доставчик - участници: производ. на оборудване, лиз. комп/я и сублизингод. Предпр. производител продава актива на лиз. компания, наема под ф/мата на лиз. и го отдава също под ф/мата на лиз. на лизингополуч.

ВЪПРОС 23 Краткоср. финанс. на предпр. се опр. от 2 осн. фактора. Потребност породена от временни/сезонни нужди от парични рес. за попълване на краткотр. активи и пренасочв. на пар. ресурси от краткоср. в дългоср. финансиране. Източн. на краткоср. финанс.: търг., банкови, застрах. к-ти. Търг. к-ти са м/у 2/повече предпр. Краткоср. банк. кредите са м/у предпр. и търг. банка.Търг. кредит е операция по предоставянето на к-л във въд на стока от продав. на купув. за опред. срок с/у догов. лихва. Търг. кред. създава предимства за продавача, гарантирайки реализ. на стока с/у предстощо вземане, и предимства за купувача, позволявайки да реализира търговски оборот. Продавача финансира купувача,  ч'з отсрочване на момента на плащане на сделката. Търг. кред. има стокова ф/ма и не може да се ползва за раб. заплати или електроенергия.

Според обезпечеността си търг. кред. е:

1) к-т на доверие – обезпечават се само с дадената дума;

2) к-т с/у документно обезпеч. - полица, фактури за счет. вземания...

Според формата си търг кредит е:

1) к-т под форма на аванс - купувача депозира договорен % от бъд. сделка като гаранция за своята лоялност. Търг. к-т се представя в пар. ф/а, а се погасява в стока.

2) к-т по открита сметка – продв. експедира стоката и изпраща стоковите документи на предприятието купувач като записва сумата на вземането си на открита за тази цел сметка на името на купувача.

3) к-т с/у полица – търговско взаимоотнош. по инициатива на продавача, тъй като полицата му служи за гаранция в/у ст-стта на сделката до момента на изплащането и.

От практ. гл. точка - 2 осн. вида полици:

1) запис на заповед – полица, при к' издателят и сам се задължава да изплати фиксир. в нея ∑. Издат. и платеца са ≡

2) менителница – полица,  писменно нареждане на едно лице - издател  към друго лице – платец да зааплати в определен срок , посочената в документа сума на трето лице – поемател;

Осн. реквизити на полицата са:

1) наименование на вида – запис на зазповед или менителница;

2) име, подис и печат на издателя;

3) дата на издаване и на падеж;

4) място на плащане – липсата на този реквизит все не прави полицата невалидна а за място на плащане се счита :

*при запис на заповед – насел. място посоч. за адресна регистрация на притеж. и

*при менителница – населеното място,  местоживеенето на платеца;

5) ст-ст и сконтиране на полицата – ст-стта (сумата записан в/у лицевата и страна) се определя по метода на просто олихвяване: Cп=Кc(1+n.p);  Сп – ст-ст на полицта; Кс – обща ст-ст на стоката обект на сделката; n-срок на падеж; р– договорен   лихв. % м/у продавач и купувач;

6) поръчит/во по полицта - поръчител може да е търг. банка или предпр.; Поръчителството може да бъде:

*пълно   *частично

7) прехвърляна на полица (само за менителници) – фин. опреация по преотстъпване правото за получаване на посоч. в/у полицта парична сума. Прехвърл. се нарича джиро. То може да е:

*поименно; *бланково;

8) протестиране на полицата – извършва се от нотариус, ако издателят и/или платеца отказва да заплати ст-стта. Нотариусът задейства съдебна прецедура за принудително събиране на дължимата сума, освен ако издателят на полицата е посочил “без право на протест”.

ВЪПРОС 24 Застраховката с/у лоши търг. кредити обезщетява предпр. кредитор от загуби, от неизплат. вземания. За целта се сключва заастрахов. дог-р със застархователна компания. Застрах. покрива щети породени от неплатежоспособност на длъжника.Предварително се сключва застрахов. договор, к' е осн. елемнт към застрахов. полица. Тя съдържа: ст-ст на полицата, величина на обезщетението, платимо при понасяне на загуби, клаузата за застраховка срещу загуби и др.

Депозитен сертификат може да се получи с/у внесена опр. сума в търг. банка. Той удостоверява правото на вносителя да си получи обратно внесената пар. сума увеличена с договорения лихв. %.

В зав. от срока, за к' се влага паричната сума, депозитните сертификати са 2 вида:

1) Срочни – с посочен падежен срок (дата, на к' депоз. парична сума става изискуема). При преждевр. изтегляне на сумата се начислява наказателна лихва;

2) До поискване;

 Негоцеруемите срочни депозитни сертификати са известни под наименов. “бизнессертификати”. Те могат да се продават от техните притежтели. Така негоцеруемите депоз. сертификати могат да се use като източник за финансиране. Срок - от 1 до 18 месеца. Р-рът на лихв. % се договаря м/у партньорите.

Според формата, в която се издават депозитните сертификати се делят на:

1) регистрирани – издават се поименно и се регистрират в книгата на приемащата депозити финансояа институция;

2) на преносител – не се фиксира име и не се регстрират;

В зав. от фин. стабилност на издателя негоцируемите депозитни сертификати са:

1) първостепенни – издателите им са големи, стабилни и извстни в деловите среди финансови институции;

2) непървостепенни – издават се от скоро съзздадени финансови институции;

Лихв. % на негоцируемите депозитни сертификати се договаря ежемесечно.

Технологията за раб. с негоцируемите депозитни сертиф. включва решения,  к' се вземат на 2 етапа:

1 етап – опред. на номин. ст-ст по ф/лата: Кном=Ко(1+р)ⁿ,   Кном – ном. ст-ст на негоц. деп. сертиф.; Ко – депозир/та пар. сума във фин. институция; р – договорен лихв. % по депозита; n – лихв. пер. в догов/я срок на падеж;

2 етап – опред. на ефективната ст-ст на негоц. депоз. сертиф. в момента на проджбата му. Оопределя се: Кеф=Кном/(1+q),  Кеф – ефективна ст-ст на негоц. депоз. сертиф.; q – договорен сконтов % м/у притежателя и купувача на негоцируемияв депозитен сертификат.

ВЪПРОС 25 Рабат - Предпр. предлага на финансова институция единична фактура или пакет от фактури по бъд. вземания по търг. сделки. Вземанията се предлагат като залог за отпускане на краткоср. кредит. Велич. на кредита възлиза на 60-80% от номин. ст-ст на одобрените от финансовата институция фактури. Сделката по кредита се сключва на базата на дог-р м/у кредитора и кредитоискателя. С договора предпр. кредитоискателя предлага полица – запис на заповед чиято ст-ст = на величината на кредита и с нея се прехвърля правото на собств. в/у стоките, като гаранция по кредита и гаранционен дог-р, уточнияващ условията по погасенията. Срокът по кредита е 60 или 90 дни. Кредитоискателя поема отговорността по събиране на вземанията. Величината на кредита се договаря в % от величината на заложените вземания. Кредитоползвателя плаща допълнителна такса. Ако споразумението за кредит е за всички вземания на кредитоискателя в пакет, кредитора няма възможност за пълен контрол върху качеството на заложените вземания. Алтернативна процедура за кредитора е анализиране на фактурите – 1 по 1, за да реши кои от фактурите може да приеме като гаранция.

 Факторинг – фин.-търг. операция, при к' възникнали на основата на дългсрочен стопански договор вземания се продават на специализирана “фактор-компания”.”Факторът” е специализирана компания, търговска банка или нейна дъщерна фирма.

Реализацията на факторинговата операция започва като продавача изпраща на купувача стоката и фактурата по сключената сделка. За всяка отделна част от сделката продавача получава от фактора сума в диапазон 70-90% от ст-стта на частта от сделката. Остатъка се плаща от фактора след събиране на общата сума. Остатъка е гаранция за фактора. За компенсация на поетия риск от фактор компанията, тя удържа конкретно договорена комисионна такса (0,5-4,0% от стокооборота на предприятието длъжник). М/у продавача и фактора възниква  кредитно отношение на базата на ст-стта на стоката и продавача заплаща договорена лихва. 2 вида факторинг:

- обикновен - продавача получава поръчка и я изпраща на фактора. Той прави оценка  на риска и решава дали да отпусне кредит.

- обещетен - продавача оценява риска и взема решение за кредит.

Факторинг. операции при експортни сделки:

- тих/скрит/ факторинг – предпр. износител сключва дог-р с фактор-компания да бъде информирано регулярно за сключените сделки от негов партньор-купувач, без той да знае. Фактор-банката изплаща на продавача 80% от сумата на всяка сделка. Когато износителя получи парите от кукувача по сметката си, той се разплаща с фактор-банката. Ако купувача не е в състояние да заплати сделката, предпр. износител го информира за преотстъпването на сделката на фактор-банката, к' предприема мерки по предявяв. на иск и събира дължимата сума от купувача. Тази с/ма дава на предпр. износител 100% гаранция за получаване на всички вземания.

- Открит факторинг-при тази форма предпр. продавач се задължава да посочи във фактурата, че вземането е продадено на фактор- банка в страната на купувача. Фактора гарантира на продавач 100% получаване на сумата по неговата сметка ако е съгласуван предела на кредетиране. На 1 етап факт-банката изплаща 80% от сумата по сделката. Ако купувача се окаже неплатежоспос. се прилагат мерки за събиране на вземанията, но и ако тогава продав. не си получи парите, след 90 дни фактор-банката превежда дължимата сума.

ВЪПРОС 26  Форфетиране - прилага се при сделки с чуждестранни партньори за стоки с производствено предназначение и срок на реализация >1г. За разлика от факторинга, то предпазва предприятието износител от рискове:

- Политически - проявяват се при невъзможност за заплащане на сделката поради военни действия, граждански вълнения и др.

- Преводни валутни – въвежд. на мораториум по валутни преводи за плащания в чужбина.

- Валутни рискове – породени от разлика във валутните курсове и в цените на конкр/те стоки.

- Търг. рискове – при неспособност/нежелание на купув. или гаранта да заплати сделката и др.

Форфетирането е търг.-кредитна операция по покупка на документ, съдържащ разплащателно задължение, погасяването на което се извършва в бъд. и е резултат от доставка на стоки/усл.

Схема на форфет. операции:

В операцията участват трима партньори:

1) Предпр.-продавач предлага стока/усл. при условията на търговски кредит.

2) То доставя стоката и издава менителница, с/у предпр. купувач.

3) Купувача връща заверена трата.

4) След получаване на тратата предприятието –продавач  я сконтира при форфетиста.

5) Предпр.-продавач  получава пар. сума и така приключва участито му във форфет. операция.

6) Инкасиране на сумата - в практиката на развитите страни, търг. кредит се погасява на части от купув.

Необх. документи за финансовата операция:

ü От предпр. се изисква освен дог-р за търг. кредит и полица, предоставена на банково застраховане, като обикновенна гаранция.

ü Предпочитана форма на банково застраховане е дублиране на обикновената банкова гаранция с Авал/безусловна гаранция за плащане към определена дата/.

ü Често се изисква от предприятието купув. откриване на акредитивна сметка и други дебиторски документи.

Финансови операции при форфетиране:

а) Опред. на лихвите –договарят се м/у продавача и купувача.

б) Опред. на разх. по търг. рискове - разх. за получаване на банкови гаранции. Поемат се от купувача. Ако той не може да ги осигури се поемат от продавача (той може да намали сумата за финансиране).

в) Опред. на разх. за полит. рискове и рискове за валутни преводи в полза форфетиста.

г) Комисионни за задължения;

д) Разх. за администр. и управл. опер. на форфетиста.

ВЪПРОС 27 Фин. политика на предпр. е съвкупн. от подходи, методи и инструменти за  осигур. на необх. му фин. ресурси, опред. цената на фин. изтоници, избор на най-подходящите от тях и рационалното разпредел. на фин. рес. с оглед реализацията на стратег. и тактичеките цели.

Решенията свързани с подх. за осигур. на предпр. с необход. фин. ресурси се наричат финансиращи. Тези решения изискват оценката на 2 основни проблема.

1) Определ. величината на необход. фин. ресурси. В зав. от нач. и степента на участието им в съвкупния произв. проц. във фин. теория активите се разделят на краткотр. и дълготр. Необходимото количество във всяко предприятие зависи от предмета му на дейност и от целите му. При фин. оценка на активите се прилагат 2 основни метода:

- на материалната оценка – (разх. за придоб. на актива.

 - на очакваната доходност – базира се на комплексната теза във финансоват теория, че основното предназначение на активите е да носят печалба.

2) Определ. източниците на фин. ресурси.                   

Теоретичния модел за разраборване и вземане на мениджърски решения за финансиране може да се представи в два аспекта:

* При равномерна стоп. д/ност на предпр. - идеален модел на стоп. д/ност - липсва растеж и свиване на производството и продажбите.                                                                                                  

* При разтеж на стоп. д/ност - реален модел - предпр. реализира нарастващ доход на собственика.

Четири модела на фин. политика на предпр.:

а) консервативната фин. политика- всички активи се финансират чрез дългосрочни фин. източници. Променливите краткотр. активи се финаннсират ч’з предварително осигурени дългоср. фин. източници. Консерват. политика е ориентирана към намаляване фин. риск, тъй като предпр. само изпълн. ролята на търг. банка. Тази политика не приложима при всички предпр.;

-                             б) фин. политика на ликвидността - ДА и постоянната част от КА се финансират от дълготр. капиталови източници, а променливата част на КА се финансира чреа краткосточни финансови източници.

Политиката на ликвидността е приложима при раб. на предпр. в стабилна фин. среда. Рискове:

+ Потребн. от променливи КА могат да надхвълят предварително очкваните;

+ Ако предпр. е с ограничена финансова свобода достъпа му до кредити е ограничен;

+ При промени и нарастване на потребностите в пазарната конюнктура, предвидените потребн. могат рязко да нарастнат к’ може да доведе до т.н. пропуснати ползи;

в) Агресивна финансова политика - ДА и част от постоянните КА се финансират от дългоср. фин. източници, а променливите и ост. част от постоянните КА от краткоср. фин. източници.

Най-характерно за агресивната фин. политика е по-ниската цена на к-ла, поради по-голямото количество краткоср. фин. източници от предх. модели. Така нараства рентабилноста на СК. Фин. риск на този модел е по-голям, защото предпр. попълва потребностите си чрез нови кредити и рефинансира старите.

г) Балансирана фин. политика – изгражда се на базата на компромиси в предимствата и недостатъците на консервативната и агресивната. Прилагането и изисква поддърж. на достатъчно колич. нетен оборотен к-л.

Изборът на модел на фин. политика е в ръцете на ръководството на предпр., като решението трябва да е съобразено с предимствата и нядостатъците на всеки модел, с цената на фин. източници и капиталовия микс.

ВЪПРОС 28 Цената на финансирането вкл. определ. на цената на к-ла на предпр. като стоп. с/ма и опред. цената на всеки дългоср. и краткоср. фин. източник.

Мотивацията на собственика на предпр. за max на ст-стта му и реализацията на растеж и развитие е комплексен проблем чието решение се търси в две посоки:

1) Търсене/избор на подход. източн. на фин. на тактическите и стратегич. дей/ти на предпр.

2) Синтезира целите и полетата на инвест. при реализацията на стратегич. и тактич. задачи. Посоките се фокусират в проблема за подходяща норма за възвращаемост на капитала съобрзена с риска за предприятието като цяло т.е. да се намери онази норма на печ., при к' ст-стта на предпр. като стоп. с/ма не се пониж.: СПЦК-средно претеглена цена на к-ла

СПЦК= Р_д.W_д+Р_е.W_е+Р_в.W_в ;

P_д-цена на к-ла осигур. от дългов източн. %;

Р_е-цена на к-ла осигур. от емисионен източн. %; Р_в- цена на к-ла осигур. от вътрешен източн. %; W_д,W_е,W_в-относителен дял на к-ла в осигур. от дългов, емисионен и вътрешен източник;

Цената на к-ла осигурен от съотв. източник се определя на базата на цената на съотв. фин. източник, коригирана с данъка в/у печалбата:

P_i=P_бi (1-д);  P_i-цена на финансиращ източник от  i-тия вид, след плащане на данък печалба %; P_бi-цена на базов финансираш източник от i-тия вид преди плащане на данък печ. %; д-данъчна ставка за облагане на печалбата;

Цена на източници на финансиране - подходи при определяне на тази цена:

- Цена на неразпределена печ. – неразпред. печ. е част от СК на предпр. и както к-ла и дивидентите е собственост на съдружниците. Всеки съдружник може да получи полагащата му се пълна собственост от предприятието под формата на дивидент. Подход за опред. цената на финансиране с неразпр. печ., основан на алтернативен доход, к' може да се получи при инвестиране в обикновени акции.

Р_нп- цена на финансиране с неразпр. печ. %;

До- величина на изплатения дивидент на 1 лице през последната отчетна г.  лв.;  д- коефициент характеризиращ темпа на нарастване на дивидента спрямо предходната г.;

Ц_о- пазарен курс на 1 обикнов. акция предлаг. от предпр. на к-ловия пазар   лв.;

Този подход може да се приложи за предпр. к' не са акционерни;

- Цена на финансиране с обикновени акции

Роа- цена на финансиране с обикнов. акции; ре- разходи по реализиране на емисията на предприятието емитент, к’ се падат на 1 акция.

- Цена на финансиране с привилигиров. акции

Пна- цена на финансиране с привилигир. акции; Дпа- величина на дивид/та на 1 привилиг. акция Цпа- цена на една привил. акция; ре- разх. по реализ. на емисията на предпр. емитент, к' се падат на 1 акция

- Цена на финансиране с облигации- цената на фин. риск е по-малък в сравнение с акциите.

Р_об- цена на финансиране с облигации %;

л_г - год. лихва, к' носи една облигация  лв.;

Ц_об- действащ пазарен курс на една опблигация предлагана от предпр. к' ги емитира  лв.;

р_е- разх. по облигационната емисия на предпр. емитент, к' се падат на една облигация;

При равни други условия цената на финансиране с неразпределена печалба е по-ниска от цената на финансиране с обикновени облигации, но по-висока от цената на финансиране с привилигировъчни облигации.

- Цена на краткосрочните източници на финансиране- опред. на цената на финансовия източник преди плащането на данъци.

Р_ебк- цена на финансирането с еднократен краткоср. банков кредит; L- величина на лихвата по банковия кредит/лв.; т-величина на таксата за обслужване на кредита/лв.;

К-величина на главницата/лв.; n - пер. на олихвяване/бр.

Методическия подход при използването на краткосрочен банков кредит чрез откриване на кредитна линия е по-сложен. Прилага се процедура в 2 етапа. 1) - определя се таксата за ангажимент и лихвата.

Т_а=К_ни.Т_аг.К_n , Та-величина на таксата за ангажимент/лв.; К_ни-величина на неизползваната част от кредита/лв.;

Т_аг-величина на год. такса за ангажиметн на търг. банка/лв.; К_n-часта от величината на кредита предв. за ползване през n-тия пер./лв.

2) Определя се цената на кредитната линия

Р_кл-цена на финансиране на кредитна линия %; L-величината на лихв. за ползвазне на част от кредита/лв.; Т_об- величина на разх. по обслужване на кредитната линия/лв.;

К_ср.н.ф.-средна величина на нетната сума отпусната по кредитна линия/лв.

ВЪПРОС 29 Плащанията м/у предпр. се уреждат законодателно в границите на националната икономика и икономическите стандарти на ЕС. В страната плащанията се извършват в ЛВ. Плащанията във валута могат да се извършват при конкретни случаи предвидени в нормат. актове. Процесът на плащане става ч'з предав. на налични пари или се превеждат суми по сметки на предпр. в съответна търговска банка. 2 вида плащане:

** С налични пари- има горна граница на размяна на парична сума в ЛВ и валута. Плащания над тази граница се извършват с посреднич. на търг. банки. Това не се отнася за сделките сключвани от физически лица.

При наличие на авоар в банката могат да се теглят пари в брой като трябва да се спазват:

-парите се получават от титуляра на сметката или от упълномощени лица

-при теглене на суми над предварително обявена горна граница, клиента на банката трябва да уведоми представител на банката поне три дни предварително;

При неспазване на тези условия банката може да откаже да предостави парите без да дължи извинение или неустойка на своя клиент.

** Плащане ч'з сметка в търговска банка- попълват се стандартизирани документи и се спазват определени правила. Р-ра на плащанията е в р-р до намиращата се по сметката сума, като се спазват условията които са посочени от титуляра на сметката.

За съхраняване на парични средства в търг.банка и за извършване на плащания чрез тях предприятията могат да откриват различни видове сметки:

- Разплащателна- съхранява парични средства, които се предоставят на предприятието при нареждане, без предварително известие.

- Депозитна – парични средства, които се предоставят на търг.банка за определен срок или за предвар. договорени усл. за плащане.

- Набирателна - открива се от за поделение на предприятието, което не е обособено като самостоятелно юридически лице

- Ликвидационна - открива се когато по нея се отразяват паричните средства на физически или юридически лица обявени в ликвидация.

- Текуща бюджетна - за предоставяне на парични средства от държавния бюджет на разпоредителите с бюджетни средства

- Други - откриват се от търг. банки при съгласуване с БНБ

·     Процедура по откриване и работа със сметки. Сметки на преприятието се откриват в търг.банка въз осн. на молба по стандартизиран образец, подписана от собственика или управителя на предпр. Към нея се прилагат:

- Образец на подписите на лицата, к' могат да се разпореждат със средствата по сметката;

- Копие от акта с който на лицата са предоставени права за разпореждане със средствата по сметката;

- Препис извлечение от учредителния акт, чрез който е създадено и регистрирано предприятието и в който са отразени правомощията на лицата, които могат да се разпореждат с имуществото и капитала на предприятието;

- Документ за данъчна регистрация в съответната община или район;

- Документ за статическа регистрация на предприятието в съответния общински или районен статистически център;

- Документ за самол. на лицето, к' открива с/та;

Търговската банка може да постави и др. усл. Посочените и представените от клиента усл. се анализират от представителя на търг.банка, к' може да откаже. Ако има 3 документирани отказа от 3 различни търг.банки, представителя на предпр. може да поиска да му бъде посочена служебна търг. банка, за откриване и водене на сметките на предпр.

Откриването и воденето на сметка на предприятието се подкрепя с дог-р, к' има стандартиз. ф/ма, но може да се допълва с условия и на 2 страни. Едно от осн. задължения на търг. банка е да уведомява писмено своя клиент за за всяка промяна в р-ра на средаствата по сметката поради плащане или постъпления в деня на промяната.

Търг.банка не може да откаже да извърши плащане по нареждане на титуляра или на упълномощените лица, ако то е законно и отговаря на клаузите на договора.

·     Процедура по закриване на сметки:

- по искане на титуляра на сметката след преставяне на спец. нареждане;

- служебно след изтичане на срока посочен в договора за откриване на сметката;

- по решение на ръков. на банката след 30 дн/но предизв. до титуляра без нужда от мотивация;

ВЪПРОС 30 Формите на безнал. плащания предпочитани от ръководството на предпр. задължително трябва да са включени в дог-ра по откриването на с/ката. Ако формата на плащане не фигурира в дог-ра банката може да откаже плащането.

Основни форми на безналични плащания:

**Акредитивна - документите за изпратена стока, извършена работа или усл. се изпращат в местонахожд/то на доставчика въз основа на специализ. нареждане, к’ купувача отправя до своята банка. Процеса на плащане протича така: Купувачът нарежда на банката да открие специална акредитивна с/ка в полза на получателя. В писмено акредитивно нареждане се посочват конкретни условия при изпълнението, на к’ може да се извърши плащането. Банката на продавача го уведомява за полученото нареждане и го запознава с условията. Банката на купувача поема неотменимо задължение да заплати съответната сума, при изпълнение на всички условия.

Акредитивите са няколко вида:

 -  с покритие- акредитва е открит с предварително блокиране на сумата в сметката на платеца или за сметка на банков кредит и пълно или частично последващо превеждане на сумата в сметката на продавача;

 - без покритие- липсва предвар. блокиране на суми или договор за банков кредит;

 - отменяем- платеца може да отменя условията по нареждането като уведомява за това продав.

 - неотменяем- платеца няма право да отменя условията за плащането, при к' е открита с/ката;

Акредитивът се закрива след изчерпвана на сумата по него, приключване на сделката или изтичане на определен срок.

** Инкасова форма- подход. ког. партньорите се обслужва от различни банки или се намират в различни насел. места. При незабавното инаксо купувачът дава съгласие плащането да се извърши незабавно от неговата сметка по искане на продавача. Това става като се използва стандартизирана банка. За да се предпази от недобросъвестно изпълнение на сделката купувачът може да постави условия пред банката си за прилагането на незабавното инкасо. Тогава банката извършва плащането след като се увери в изпълнението на услов.

Процесът на плащане се реализира ч'з платежно искане, к' се представя от продавача. Обслужващата го банка изисква от банката на купувача да събере сумата от неговата с/ка. Тя е длъжна да събере сумата в рамките на работния ден и да я преведе на банката на доставчика.

** Вирментна форма- подходяща за предпр. к' са в едно и също нас. място или се обслужват от една и съща банка. При нея продавача предава стоката(услугата) на купувача, к' нарежда на своята банка да заплати дължимата от него сума. Тя се изплаща безкасово като ползва авоара на платеца или правото му на кредит.

** Плащане с особена с/ка- прилага се от предпр. к' извършва изкупвателна д/ност, набират работници и специалисти за работа в страната и чужбина. Удобна е за разплащане с един или няколко доставчици в др. нас. места. Плащането се извършва чрез пълномощник на когото предвар. се превежда определ. сума като се посочват и целите за които може да се използва тя. Особена с/ка се открива чрез молба в търг. банка;

** Плащане чрез прихващане(клиринг)- при разплащане между група предприятия, к' извършват услуги или доставки помежду си. Прихващането може да има еднократен или системен характер. Еднократните прихващания могат да се единични и групови. Единичните засягат отношенията между двама партньори. При груповите прихващания се включват широк кръг участници. Процеса на плащане вкючва следните операции:

-     на всеки участник се открива сметка ;

-     в тази сметка се отразяват предявените от него искания спямо другите участници;

-     сумите записани от двете страни на сметката се прихващат, а разликата(салдо) се отразява в разплащателната сметка на предприятието титуляр;

-     при дебитно салдо на прихващането и липсата на достатъчно средства по разплащателната сметка на предприятието банката може да му  отпусне кредит;

** Чекова форма на разплащане- много разпространена в развитите страни. Чека е писмено нареждане на платеца до обслужв. го банка да предостави на притежателя му (бенефециент) записаната върху него сума. Процес на протичане на плащането чрез чекове:

-     купувача издава чек и го предава на куповача за заплащане на стоката или услугата;

-      притежателя на попълнения чек го представя в посочената търговска банка за изплащане в брой или прехвърлянето на съответната сума по негова сметка;

-     при чек идаден на заповед бенефициента може да  го джироса на други лица или предпр.;

-     в срока на валидност на чека последния му притеж. го представя в банката за изплащане.;

-     при липса на средства по с/ката на платеца в мом. на представ. на чека, банката го връща;

ВЪПРОС 31  Особености на платежния процес при сметни отношения с чуждестранни партньори.

Сделките с чуждестранни партньори  се реализират в много по-сложни условия, при по-големи пространствени и времеви граници и при по-голям риск. При уреждане на сметните отношения с тези партньори се прилагат познатите форми на безналични плащания но при спазване на редица допълнителни изисквания.

А) Съдържание и организация на платежния процес - реализира се с конвертируема или клирингова валута. Конвертируема е валутата, к’о мже да се прилага към плащане на партньор от всяка страна и може да се замени законно. Клирингът е начин за уреждане на взаимни плащания между две или повече държави без превод на ефективна валута.

Клиринговите спогодби в нашата страна са два основни вида:

 - чисто клирингови - погасяне на задълженията с взаимни доставки на стоки и услуги

 - платежно - клитрингови спогодби: част от задължението се изплаща в конвертируема валута

Формите на плащанията се определят от представителите на предприятията при сключване на договорите. Основни цели:

 - при износ- да се осигури приемането на стоката от чуждестранния партньор; да се получи стойността на стоката за възможно най-кратък срок без загуби на валута;

  - при внос- да се получи стоката за възможно най-кратък срок при пълно спазване на условията по договора при най-малък разход на валутни средства.

Когато клиринговата валута се обезцени и реалната и покупателна способност не съответва на официално обявения за нея курс се въвежда т.н. дизажио. То отразява размера, в който реално е обезценена клиринговата валута. Стойността на дизажиото се определя по формулата

Където Сд- стойност на дизажиото; Сс-стойност на стоката по сделката;

д- велилчината на дизажиото.

Б) Особености при използване на акредитивна форма на плащане.

Документарен акредитив - ангажимент поет от търговска банка по искане на точно определен платец, да заплати изцяло или на части определена сума  на посочен от него продавач срещу представяне на конкретни документи.

Отменяем е акредитивът, поетия ангажимент по който може да се отмени без да се иска съгласието на продавача и неотменяем , когато такова действие не може да се извърши. Неотменяемите документарни акредитиви могат да бъдат непотвърдени и потвърдени. Непотвърдени са акредитивите, при к’о банката в страната на износителя го уведомява за откриване на акредитива, без да поема задължения за плащане. При потвърден акредитив, банката к’о обслужва износителя, се задължава не само да го уведоми за откриване на акредитива но и да заплати стойността по него, ако са спазени условията му. Ако нашето предприятие е  износител разумно е да се открие потвърден, неотменяем акредитив, а когато е вносител- непотвърден и отменяем. Акредитивите могат да бъдат също прехвърляемми и непрехвърляеми; делими и неделими; с покритие и без покритие;

В)Особености при инкасова форма на плащане - Документите могат да се предават на вносителя и срещу акцептиране на полица(менителницата) за стойността на експедицията. Така износителя предоставя търговски кредит на вносителя. Вносителя получава документите за стоката и поема задължението да плати менителницата на бенефициента за посочения падеж. Могат да зъдат предвидени няколко начина за извършване на плащането:след приемане на стоката, след приемане и окачествяване на стоката; в определен срок след издаване на фактура.

Задължението на бенефициента е да предаде документите на вносителя по установения ред и да представи сумата на разположение на износителя.

В договорите се включват клаузи, които предпазват износителя от евентуален отказа от сделката поради спадане на цените, финансови затруднения и други.

Г) Особености на плащането чрез банков превод - представлява писмено, телеграфно нареждане на търг.банка от една страна до търг.банка от друга  за заплати на конкретно предприятие определена сума за сметка на наредителя. В банковият превод се посочват: основание на плащането му; вид и сума на превежданата валута; името на предприятието в полза на което се извършва превода. Този документ се представя в банката в определен срок. Банковият превод се прилага когато м/у предприятията е уговорено плащането по т.н открита сметка. При нея продавача изпраща стоката на купувача заедно с необходимите документи. След като купувача получи стоката и документите той нареждан на обслужващата го търг.банка да преведе сумата в банката на продавача.

Тази форма трябва да се прилага между предприятия, които се познават добре като търговски партньори и износителя е уверен че ще му бъде засплатено от купувача.

Предимство на банковия превод е по-малката величина на банкови комисионни в сравнение с другите форми на плащане, което не завишава значително стойността на зделката.

Д) Особености на плащания с нестоков характер - плащаниоя по операции свързани с обслужването на чуждестранни  и български пътници, търговски и транспортни представителства, командировъчни лица и др. При такива плащания се прилагат двата основни начина на плащане – в брой и безналично.

Плащанията в брой се регламентират от нормативните документи и валутния режим на страните на партньорите.

От безналичните плащания най-разпространените форми са чековата, банков превод и т.н. кредитни писма- нареждания в определена форма, която дадена търг.банка отправя до своите кореспонденти да изплатят наведнъж или на части сума до определен рамер на лицето, което е посочено в това писмо. Кредитните писма са два вида: обикновенни и циркулярни; При изтичането на сроковете в кредитните писма плащанията се осъществяват с допълнително съгласие  на издателя.

ВЪПРОС 32  Начин и средства за предпазване от неплащане и валутен риск.

В условията на пазарна икономика опасността едно предприятие да изпадне в несъстоятелност е голяма. Решенията на мениджърите за осигуряване на финансова стабилност на предприятието са насочени в различни направления. Едно от тези направления е осигуряване на гарантирано заплащане на изпратените на партньора стоки или извършени услуги. Това се постига, чрез откриване в полза на продавача на неотменяем акредитив. В практиката обаче много куповачи отказват поемането на такова задължение поради по – високите комисионни в полза на търговската банка. Други куповачи мотивират своя отказ, че този акредитив уронва техния делови авторитет. При такива случаи  продавача може да защити своите интереси като изисква в договора по зделката да се включи клауза за гарантиране на плащането от определена търговска банка т.е. представяне на банкова гаранция.

По своята същност банковата гаранция е договор, по силата на който търговската банка се задължава спрямо получателя на гаранцията да заплати в определен срок фиксираната сума, ако третото лице –длъжникът не изпълни своето задължение към бенефициента. Банковата гаранция се издава в писмена форма по искане на страната, която по силата на сключения договор е задължена да предостави гаранция от търговска банка. Тази гаранция съдържа следните реквизити: наименование на гаранцията; име и адрес на наредителя; наименование/фирма/ на предприятието в полза на което се издава гаранцията; основание за поемане на задължение; предмет на гаранцията; размер на гаранцията в лева или валута и начин на плащане; условия при които гаранцията влиза в действие; условията да са представени с възможно най – голяма яснота, корекност, осъществимост и др.

Текстът на банковата гаранция се подготвя от страните по договора и се съгласува с посечената в нея търговска банка. Тя обаче не е задължена да приеме предложения текст. Това неино право произтича от отговорността, к’о се поема от банката. След съгласуване, приемане и издаване на гаранцията, довеждането и  до знанието на бенефициента, тя не може да се отменя или изменя без негово съгласие.

Интересът на предприятието износител изисква банковата гаранция да се издаде от стабилна търговска банка. Това обаче не винаги е възможно. Ако партньора на нашето предприятие не е известен в деловите среди и е непознат на солидната банка, може да се иска гаранция от неговата обслужваща търговска банка, к’о гаранция се акцентира от солидната банка.

 При сделки с чуждестранен партньор и приета инкасова форма на плащане, интересите на доставчика са защитени в определена степен, тъй като куповачът не може да получи стоката докато не заплати стойността и. Той обаче може да откаже да приеме стоката и продавача понася транспортни, товаро – разтоварни и други разходи. Този риск може да се избегне като се предвиди плащане на аванс или банкова гаранция за приемане на документите.

 Предприятието може да понесе значителни загуби поради недооценяване или неуточняване на някои валутни условия в договора. Сред тях важно място заема точното определяне на валутата на сделката и валутата на плащането.

 Валутата на сделката е база за определяне цената на стоката. А валутата на плащането е тази в която се извършва плащането. В практиката най – често валутата на сделката и валутата на плащането съвпадат, но при наличието на допълнителна уговорка могат да се и различават. В този случай е необходимо да се договори курса, по който се приравнява сумата на плащането към сумата на цената. Базата за приравняването е курс “купува” или курс “продава”. За износителя е по – изгодно, по – висок курс “продава”. За вносителя изгодната ситуация е противоположна. Най –често разногласията се преодоляват при уговаране на среден курс т.е. определен като средноаритметичен размер на курс “купува” и курс “продава”. Намаляването на дискусиите може да стане и при посочване в договора на конкретен паричен пазар, като база за курсовете и дата, спрямо която се приемат курсовете. И въпреки всичко казано до тук, валутните рискове не могат да се избегната напълно. За целта мениджърите трябва да предприемат предварителни мерки, чрез к’о да ги сведат до min. Това може да стане в следните направления: